България има да строи около 1200 километра магистрали, като за изграждането им са нужни 120 млрд. лева. За съжаление, все по-малко се дават европейски пари за магистрали. При това положение или ще ги строим още 30 години, или трябва да се промени начинът на финансиране, като част от тях се дадат на концесия. Това коментира по БНТ служебният министър на регионалното развитие арх. Иван Шишков.
Той не е изненадан от решението на Конституционния съд, който обяви за противоконституционно решението на парламента да разплати половината от дължимите пари на пътните фирми. "Не беше работа на Народното събрание да взема това решение. Това беше работа на предишния министър", смята арх. Шишков.
Министърът съобщи, че утре има среща на представители на пътния бранш, Министерството на финансите и МРРБ, на която ще се види дали и каква част от дълга към компаниите може да се плати тази година. "Цялата сума може да стигне и милиард", посочи арх. Шишков.
Според него фирмите не са виновни, че в периода 2018-2021 година са им възлагани ремонти, които не са били финансово обезпечени. "За 2020-2021 година има бюджет 300 милиона лева и възлагане за над 1 милиард. Има некоректно възлагане, а не некоректни фирми. Все повече считам, че те са жертви, а не съучастници", е мнението на министъра.
По думите му, ако има възможност, до края на годината би могло да бъдат разплатени част от дължимите пари, а останалите ще бъдат разплатени от Бюджет 2023.
Иван Шишков потвърди, че ремонтите по републиканските пътища са прекратени. Продължава работата по виадуктите и тунел "Витиня" на магистрала "Хемус", като амбицията е след средата на декември да няма стеснения заради ремонти.
"Има средства и има сключени договори за зимна поддръжка. Колко ще се плати за нея зависи от това колко е тежка зимата. Заделени са 300 милиона лева, които биха били дадени, ако всеки ден валеше сняг. Но цялата сума със сигурност няма да се похарчи, защото ноември вече беше мек", уточни министърът и обясни, че средствата ще бъдат прехвърлени за други дейности.
Арх. Шишков съобщи, че трябва да се правят нови обследвания за енергийните качества на сградите, които кандидатстват за саниране. Новите изисквания са свързани с програмата, финансирана от държавата, докато средствата на предишната идваха по европейска програма.
„Одобрените сгради за саниране при предишната програма не могат автоматично да получат финансиране по новата“, каза регионалният министър и съобщи, че вероятно срокът за кандидатстването за напълно безплатно саниране ще се удължи от 31 март до 31 май. След това ще е нужно 20% самоучастие.
„Живеещите в одобрените сгради трябва да инвестират в строителен паспорт и енергийно обследване, като дадените пари ще им се възстановят, ако бъдат одобрени“, обясни арх. Шишков и уточни, че по-големите сгради ще имат предимство, защото това не е социална програма, а програма за енергийна ефективност.
11:48 | 30.11.22 г.
