Народното събрание прие Национална здравна стратегия 2030. Документът е внесен от Министерския съвет и прецизиран от работна група към Комисията по здравеопазване в парламента. Народното събрание взе решението за приемането на стратегията със 107 гласа „за“, 36 „против“ и осем „въздържал се“, предава БТА.
Национална здравна стратегия 2030 е водещият стратегически документ за сектор „Здравеопазване", който определя дългосрочната визия за развитието му, стратегическите цели и приоритети, както и конкретните политики за тяхното изпълнение. Документът посочва конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. и индикатори за оценка на изпълнението на заложените цели и приоритети.
Документът залага три основни стратегически цели: устойчиво подобряване на здравето и средата, подкрепяща здравето; гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата; ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати.
В стратегическия документ са заложени и три основни приоритета: изграждане на по-здрава нация; създаване на здравна среда, ориентирана към потребностите на хората; прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве.
Стратегията ще бъде изпълнявана чрез План за действие за периода 2023-2026 г. и План за действие за периода 2027-2030 г., съдържащи конкретните мерки, действия, ресурси и срокове за изпълнение на всяка политика. Ангажимент за разработването на конкретен план за действие има изпълнителната власт.
Стратегията беше върната от комисията по здравеопазване през януари 2023 г., а през септември документът отново беше внесен за обсъждане в комисията. След решение за прецизиране на текстовете в стратегията през февруари 2024 г. беше създадена работна група, в която участваха представители на експертните съвети по медицински специалности.
Сред целите, поставени в документа, са по-добро общественото здраве чрез подобряване качеството на околната среда, като се намалят с 55 % случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсяване на въздуха. Поставя се фокус по отношение на борбата със сърдечно-съдовите, онкологичните заболявания, развиване на донорството, намаляване на детската смъртност и подобряване на майчиното и детско здравеопазване, подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа.
Залага се насърчаване на разкриването на лекарски практики в отдалечените и труднодостъпни райони, както и за закупуване на нова съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение (телемедицина).
С цел гарантиране достъпа на населението до медицински дейности ще се постави акцент върху развитието на системата и дела на извънболничната медицинска помощ.
Лечебните заведения ще бъдат класифицирани в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздух. В населените места с до 25 хил. души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения.
Населението от цялата страна ще има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в 28-те областни града.
Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най-квалифицираното болнично лечение.
Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от "опорни болници" в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология.
Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони.
Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.
Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преструктурирани в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. Там, където е възможно регионалните лечебни заведения могат да останат да функционират под статута на досегашните общински болници, с разкрити отделения и запазен болничен статут, съобразно потребностите на съответното населено място.
Относно Спешната помощ стратегията предвижда увеличение на броя на мобилните спешни екипи на смяна с не по-малко от 15%.
В областта на лекарствената политика се предвижда остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт. Предвижда се да бъде продължена политиката по ограничаване на хоризонталната и вертикалната интеграция в областта на лекарствоснабдяването.
В документа са посочени и мерки срещу недостига на лекарства и намаляване доплащането за лекарствени продукти. За пациентите с множество хронични заболявания се предвижда увеличаване финансирането с публични средства и актуализиране на политиките за реимбурсиране на лекарствени продукти.
Създаването на предпоставки за въвеждане на прогенерична лекарствена политика с цел насърчаване на ефективната конкуренция и намаляване на публичните разходи и на доплащането на населението за лекарствени продукти е друга цел в стратегията.
Със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост и подкрепящо държавно финансиране ще бъдат осигурени условия за: модернизация на системата за педиатрична помощ на областно, регионално и национално ниво, в т.ч. изграждане на Национална детска болница и Национален център за лъчелечение с протонна терапия, с акцент върху лечение на деца. Инвестициите ще бъдат реализирани в съответствие с Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.
Ще се модернизира системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната и ще се изгради капацитет за прилагане на най-съвременни методи за диагностика, лечение и грижи за болните с онкологични заболявания в съответствие с Националния план за борба с рака 2027.
Предвижда се още модернизиране на спешните отделения към лечебните заведения за болнична помощ и изграждане на инфраструктура за авиомедицински транспорт между лечебните заведения за болнична помощ, модернизация на системата за психиатрични грижи, изграждане на интегрирана система за лечение на инсулт и други мозъчно-съдови заболявания чрез изграждане на високотехнологични мозъчно-съдови центрове (строук-центрове) и обучение на медицинските специалисти за прилагане на високо-технологични методи за лечение.
15:51 | 18.04.24 г.
