Приходите на държавните и общинските болници у нас са нараснали двойно за 7 години

За седем години (2015-2021 г.) общите приходи на държавните и общинските болници в България са нараснали двойно и достигат близо 3 млрд. лв., като 70% от тях са в болниците с преобладаващо държавна собственост. Covid кризата се е отразила благоприятно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 г. Само за три години, от които две пандемични, приходите са се увеличили с близо 1 млрд. лева.

Печалбата на болниците достига 68 млн. лв. през 2021 г., като близо 2/3 от нея е в болниците с преобладаващо държавна собственост. Спрямо 2015 г. и при държавните, и при общинските болници се наблюдава значително увеличение на печалбата – около шесткратно.

Това показва анализ „Финансово състояние на българските болници: Приходи и разходи, активи и пасиви на държавните и общински болници“ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изследването прави сравнителен анализ на финансовото състояние на публичните лечебни заведения за болнична помощ в България (държавни и общински) на база на техните финансови и някои нефинансови показатели за последните няколко години.

Ясно се вижда високият ръст на общите приходи след началото на Covid пандемията през 2020 г. и особено 2021 г.

Ръстът на общите приходи е движен основно от увеличение на приходите от основна дейност – това е присъщата на болниците дейност по диагностика и лечение на заболявания, отчитана като нетни приходи от продажба на услуги, пряко заплащани от пациентите и от здравноосигурителни дружества, в случай че лечебното заведение е сключило договор с такива; както и финансирания от НЗОК по формата на плащания за клиничните пътеки. Под формата на „други приходи“ лечебните заведения получават плащания за наеми на помещения, плащания за продажби на активи, промяна в запасите и други.

Финансовите приходи на болниците са силно ограничени. Общият им размер за 2021 г. за държавните болници е 6 млн. лв., а на общинските – около 430 хил. лв. Това са най-вече приходи от лихви на депозити в банки, които са съвсем малки, както и приходи от валутни разлики, обезценка на финансови активи и дивиденти и др. 

Държавните болници с най-големи приходи от оперативна дейност за пандемичната 2021 г. са най-големите университетски болници:

УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" ЕАД (Пловдив) – 211 млн. лв.

УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА ЕАД (Варна) – 159 млн. лв.

УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н.И. ПИРОГОВ ЕАД (София) – 127 млн. лв.

УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ. ИВАН РИЛСКИ" ЕАД (София) – 108 млн. лв.

УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ ЕАД (Плевен) – 104 млн. лв.

При общинските болници с най-големи приходи от оперативна дейност за пандемичната 2021 г. са петте големи онкологични центъра:

КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - ПЛОВДИВ ЕООД – 74 млн. лв.

КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - БУРГАС ЕООД – 50 млн. лв.

СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Д-Р МАРКО АНТОНОВ МАРКОВ-ВАРНА ЕООД – 45 млн. лв.

КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - СТАРА ЗАГОРА ЕООД – 37 млн. лв.

КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - РУСЕ ЕООД – 31 млн. лв.

В анализа се посочва, че онкологичните центрове управляват значителен брой персонал и услуги, които извършват, като сериозен фактор за размера на приходите са и високите цени на лекарствата за онкологичните заболявания, които през реимбурсацията от Здравната каса и съответно плащанията към доставчиците покачват и общото ниво на приходите и разходите на центровете.

Разходите за персонал са с най-голям дял според отчетите на болниците. Те достигат 1,5 млрд. лева през 2021 г. и представляват около 53% от общите разходи на всички болници. За целия период (2015-2021 г.) нарастването е почти двойно. Големите болници – най-вече държавните университетски такива – са и очаквано с най-високи разходи за персонал. Нарастването на разходите за периода се ускорява както в общинските, така и в държавните болници, като за последната 2021 г. разходите за възнаграждения са се увеличили с 32% в държавните и 37% в общинските лечебни заведения спрямо предходната година.

Разходите за суровини, материали и външни услуги на държавните и общинските болници достигат 1,2 млрд. лв. през 2021 г., като 71% са в болниците с преобладаващо държавна собственост. В тези разходи се включват, освен типичните разходи за електроенергия, вода, консумативи, и специфичните за лечебните заведения разходи за лекарства, медицински консумативи и изделия, импланти, храна и др. За периода 2015-2021 г. тези разходи нарастват с близо 500 млн. лв., което е увеличение с почти 75%. С по-висок процент растат разходите на болниците с преобладаващо общинска собственост – над 100%, докато в болниците с преобладаващо държавна собственост ръстът е малко над 60%. Като цяло разходите за лекарства растат с по-висока скорост от останалите разходи на лечебните заведения.

Разходите за амортизация и обезценка нарастват от 82 млн. лв. през 2015 г. до 136 млн. лв. през 2021 година (65%), като над 80% през 2021 г. от тях са в болниците с преобладаващо държавна собственост. Докато тези разходи в държавните болниците се увеличават близо двойно за същия период, в общинските болници се наблюдава спад (с 1%). Това означава, че машините и оборудването, което използват общинските болници, или по-слабо и рядко се обновява, или е вече амортизирано. Като цяло оборудването на големите държавни болници по-лесно се обновява по различни проекти, включително и такива, финансирани с европейски средства.

Печалбата на болниците е нараснала шесткратно за 7 години

Печалбата на болниците достига 68 млн. лв. през 2021 г. Близо 2/3 от нея е в болниците с преобладаващо държавна собственост. Спрямо 2015 г. и при държавните, и при общинските болници се наблюдава значително увеличение – около шесткратно.

През 2021 г. положителен финансов резултат постигат 72% от държавните и общинските болници – общо 132 лечебни заведения. Икономистите от ИПИ допускат, че общото повишаване на печалбата в болниците след 2018 г. е ускорено вероятно заради добро управление, както и по-доброто финансиране по време на Covid кризата и след нея.

С най-голяма печалба е най-голямата държавна болница в страната – УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив (9 млн. лв.), а от общинските – МБАЛ „Княгиня Клементина“, София (1,3 млн. лв.).

В сравнение с 2015 г. финансовото състояние на болниците се подобрява – тогава на печалба са били 52% от държавните и 43% от общинските болници.

Анализът заключава, че вероятно финансирането на дейностите, свързани с лечение на Covid-19, е било относително високо на фона на допълнителните разходи по осъществяването му.

Загубата на болниците през 2015-2021 г. е силно волатилна и докато в началото на периода намалява за няколко поредни години, през 2020 г. и 2021 г. се повишава до около 40 млн. лв. годишно, сочи изследването. Около 90% от загубата е генерирана в болниците с преобладаващо държавна собственост, което се обяснява с факта, че те са значително по-големи като обем на дейността. От всички болници една трета през 2021 година приключват счетоводната година на загуба (28%). Болниците на загуба са тези, които са изпитали по-големи затруднения през последните две години от пандемията. Най-голяма загуба за 2021 г. от държавните болници реализира МБАЛ „Лозенец“, София – 18 млн. лв., а от общинските – СБАЛО „Св. Мина“ (678 хил. лв.).

През 2021 г. натрупаната загуба от минали години достига 400 млн. лева. Очаквано - над ¾ от общата натрупана загуба е в държавните болници. Трупането на загуба в определени лечебни заведения е лош сигнал за тяхното бъдеще и е свързано с постепенна декапитализация – невъзможност за инвестиции в ново медицинско оборудване и материалната база като цяло - и е много вероятно да е свързано с лошо управление и/или невъзможност да се функционира на пазара, сочи анализът.

Задълженията на лечебните заведения растат плавно през целия период, като по-значимо увеличение се наблюдава през 2020 г., след което се свиват леко през 2021 г., достигайки 643 млн. лева. Над ¾ от задълженията са в държавните болници, а ръстът им спрямо 2015 г. е близо 50%. Задълженията най-често са към доставчици. Краткосрочните задължения са с 2,7 пъти по-високи от дългосрочните към 2021 г.

Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв., като почти 80% е съсредоточена в държавните болници. За целия период (2015-2021 г.) ръстът е 63% (близо 800 млн. лв.), като основната част от увеличението се дължи на държавните болници. Увеличението на стойността на активите е особено изявено през 2020-2021 година и отговаря на ръста и на печалбите на болниците. Част от активите са вече амортизирани и не се обновяват, отчитат анализаторите.

Анализът показва, че болниците в България – държавни и общински, извършват над 2 млн. хоспитализации годишно и наемат около 50 хиляди души персонал. Болничната мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България и показва силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги. Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти.

Пътят към по-ефективна болнична помощ

Според анализаторите от ИПИ болничната помощ може да стане по-ефективна с постепенно намаляване на мрежата от болници и концентрация на услугите и персонала в тях. Препоръчва се да се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места; корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите, както и по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.