15% от българите признават, че им е искан рушвет за здравеопазване

Значим дял на смущаващи финансови практики в здравеопазването, ниско доверие в Здравната каса и тревога по отношение на модела на финансиране на здравеопазването. Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за „Здравен барометър“.

15,7% от всички респонденти в изследването твърдят, че в последните няколко години им се е случвало да им поискат рушвет. На всеки пети (19,4%) у нас се е налагало да плаща в болницата нещо допълнително, което смята за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго. Данните са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години, посочват авторите на проучването. 

Значими са дяловете и на хората, които не са наясно с полагащото се според здравната вноска, както и на пропускащите профилактични прегледи. 

Половината (53%) от здравноосигурените в пълнолетна възраст твърдят, че знаят какво им се полага като здравни услуги срещу вноската, но 37,6% признават, че не знаят. Прави впечатление, че сред определящите се като запознати в най-голяма степен се открояват хората с по-активен начин на живот и по-добри перспективи за неговото качество. Само 20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така размерът на вноската се оказва доста по-познат от съдържанието, отчита социологическото проучване.

Що се отнася до профилактичните прегледи, които се полагат, 42,1% от осигурените лица у нас признават, че ги пропускат. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. 70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, а 24,2% го правят. 45,5% от наетите твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност. 

Проучването отчита недоверие в модела на финансиране на здравеопазването у нас. Това се потвърждава и от декларираната готовност за плащане повече – ако това ще осигури по-добра здравна услуга. Едва 38,3% от работещите са готови да плащат повече, като сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето - 50,9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят.

Над една трета (37,3%) от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, 42,5% определят вноската като нормална и 3,8% - като ниска. 

56,2% от осигурените споделт, че в последните три години не се е случвало да потърсят контакт директно със специалист без личен лекар. И ако този показател зависи и от здравния статус, то доверието към личния лекар зависи и от самия пациентски избор и е огромно на фона на различни познати стойности у нас – 75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар. За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3% при недоверие от 53,6%.

На въпрос кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.

Българите не са готови да плащат по-висока здравна вноска, коментира социологът "Галъп интернешънъл болкан" Първан Симеонов, според когото отчитаният скептицизъм относно здравеопазването е голям.

"Няма смисъл да се влагат още средства в нереформирани системи. Също така сигурно е, че здравният статус в България не се подобрява", коментира той по БНР.

"Големите пари и голямата политика винаги се движат заедно, а в тази система има наистина големи пари. Тя е изключително влиятелна. Целият болничен сектор, и не само той, има изключително влияние. Какво да говорим за фармацевтичния. Те имат видимо влияние в най-високите нива на политическите системи.", посочи той, коментирайки данните от проучването.

„Години наред има ясно съзнание за проблемите, а същевременно я няма политическата непоколебимост, която да се опита да реформира тази система“, посочи социологът. По думите му има политическа воля, но има и боязън. Според него има чисто поколенчески процеси и вътре в системата има съзнание за проблемите, но бързи и резки промени няма как да се очакват.

Данните са на „Галъп интернешънъл болкан“ за Здравен барометър. Изследването е проведено между 7 и 14 ноември 2023 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 55 хиляди души.

„Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Проектът се осъществява от екипа на Центъра за правни инициативи, подпомаган от здравни експерти, юристи и икономисти.