Генното редактиране - задаваща се нова ера в медицината

Обикновено е необходимо време научните открития да си проправят път от лабораторията до пазара.

Новаторската технология за редактиране на гени, известна като Crispr, която действа като молекулярна ножица, която може да се използва за рязане и модифициранe на ДНК секвенция, доста бързо се премести от страниците на научните списания в медицинските среди, пише Wall Street Journal. По-рано този месец, около три години след като Дженифър Дудна и Еманюел Шарпентие спечелиха Нобеловата награда за химия, описвайки как имунната система на бактериите може да се използва като инструмент за редактиране на гени, регулаторите в Обединеното кралство одобриха първото базирано на Crispr лечение на сърповидно-клетъчна болест и пациенти с бета-таласемия. Лечението от Vertex Pharmaceuticals и Crispr Therapeutics може да бъде одобрено от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) в началото на следващия месец за хора със сърповидно-клетъчна болест.

Въпреки че пред тази зараждаща се област стоят много препятствия, като например как да се плаща за лечение, което обикновено струва повече от 1 млн. долара, тези регулаторни одобрения са само началото, тъй като по-новите технологии за редактиране на гени си проправят път чрез изследвания върху хора. В интервю проф. Дудна казва, че одобрението е „повратна точка в медицината, защото наистина показва как редактирането на генома може да се използва като еднократно лечение на болести“.

Генното редактиране е част от по-широка терапевтична революция, която обхваща генетичната и клетъчната медицина. Хапчетата и инжекциите, които всички познаваме, обикновено са насочени към протеини или пътища в тялото за лечение на болести. С генната и клетъчната терапия вече можем да се насочим към основната причина за заболяването, като има възможност пациенти да бъдат излекувани.

Една от причините, поради които Crispr се разви толкова бързо, е, че е сравнително лесен за използване инструмент. Веднага след като беше открит, хората по света започнаха да го приемат за интересно, казва Дудна.

По думите ѝ освен това технологията е навременна. „Имахме много информация за гените. Имахме способността да синтезираме гени и дори цели сегменти от геноми“, споделя тя. „Това, което нямахме по това време, беше инструмент, който бихме могли да използваме, за да пренапишем геноми. Именно това ни предостави Crispr, така че беше нещо като липсващото парче в цялата тази екосистема“.

Wall Street също е развълнуван от дългосрочния потенциал в сферата, въпреки че през последните две години милиарди долари бяха изтрити от пазарната стойност на сектора, тъй като нарастващите лихвени проценти удариха малките биотехнологични компании, особено тези с по-смели дългосрочни идеи. Фармацевтичните гиганти (Big Pharma) също влизат в битката. В рамките на една от последно сключените сделки в областта, Eli Lilly миналия месец реши да похарчи 600 млн. долара за придобиването на на определени права от компанията за генно редактиране Beam Therapeutics.

Пътят към постигането на блокбастър ще бъде предизвикателство. На първо място трябва да се мисли за безопасността и реимбурсирането. А както често се случва, първото лекарство на пазара не е непременно най-доброто или най-печелившото.

При лечението на Vertex/Crispr процесът е известен като ex vivo, което означава, че клетките трябва да бъдат събрани от пациента, изпратени до лаборатория, да бъдат генетично манипулирани с помощта на Crispr, и изпратени обратно в болницата. Всъщност пациентите трябва да преминат химиотерапия, преди клетките да могат да бъдат реинфузирани, което носи риск от причиняване на безплодие. Също така е вероятно да има конкуренция. По-късно през декември FDA може да одобри генна терапия от Bluebird Bio за пациенти със сърповидно-клетъчна болест.

„От медицинска и научна гледна точка това е невероятно вълнуващо“, казва портфолио мениджърът на на Janus Henderson Даниел Лайънс. „Но трябва да бъдете малко предпазливи що се касае до това колко пациенти ще бъдат готови да преминат през това, което по същество е процедура за трансплантация на стволови клетки, за да получат този вид лечебна терапия.“

Анализаторът на RBC Лука Иси твърди, че in vivo терапиите на Crispr, които се правят директно на пациента, са по-привлекателни за инвеститорите в сравнение с ex vivo терапиите като Casgevy.

Съоснованата от Дудна Intellia е най-напреднала в in vivo терапията. Компанията провежда проучване в късен стадий на заболяване, известно като ATTR. Терапията се прицелва в ген в черния дроб, което в крайна сметка може да е от полза за сърцето.

Intellia и други конкуренти се насочват към черния дроб с причина. „Това е орган, който е по-лесен за таргетиране, тъй като служи като филтър на нашето тяло, така че едно просто интравенозно вливане може да бъде наистина ефективно“, казва Иси.

В по-дългосрочен план редактирането на гени ще трябва да намери начини да стигне до по-трудно достъпни тъкани и органи, ако иска да разшири потенциала си за лечебни терапии. Дудна споменава рак и болестта на Алцхаймер като вълнуващи области за развитие в дългосрочен план.

„Можем ли да защитим хората с генетична предразположеност към болестта на Алцхаймер да не я развият като използваме Crispr, за да променим гените, които могат да причиняват това предразположение? И можем ли да го направим рано, преди някой вече да е в агонията на деменцията? Мисля, че това е много интересна посока на работа“, коментира тя.

Все още не сме там, но очевидно това е само първа глава в онова, което със сигурност ще бъде нова ера в медицината.