Средствата, отделяни от брутния вътрешен продукт за здраве в България, са най-ниските в ЕС, а повечето от плащанията за здраве идват от джоба на пациента. В същото време развитието на човешкия капитал е възпрепятствано от недостатъчна профилактика, незадоволително лечение и ниска ефективност на грижите не само в здравеопазването. Здравната грамотност на населението е една от най-ниските сред страните от ЕС.
Данните от доклад на Световната банка представи Анна Козиел, старши специалист „Здравеопазване“ в Световната банка, по време на Десетата годишна здравна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от вестник „Капитал“, предава БТА. Доклад в областта на здравеопазването в България не е правен през последните осем години. По думите на Козиел в страната ни има голям проблем заради дисбаланса в човешкия капитал по възраст и по региони.
България е на първо място сред страните от ЕС по преждевременно настъпила смърт – преди 70-годишна възраст, показват още данните за 2020 г. Според тях страната ни е на първо място в съюза по тютюнопушене, а показателите в сравнение с 13 европейски държави показват, че смъртните случаи, дължащи се на тютюнопушенето, намаляват, но все още са най-много на брой.
Малка част от българите се възползват от профилактичните услуги, каза още Козиел. По-малко от 10% от хората на и над 65-годишна възраст са ваксинирани срещу грип, шестима от 100 души в риск са били изследвани за рак на дебелото черво, близо една четвърт от жените в риск никога не са били изследвани за рак на маточната шийка или рак на гърдата, показват още данните от доклада. Предизвикателство пред нас е това, че вярата на хората във ваксините не е толкова силна, колкото ни се иска да бъде, а в България процентът е още по-нисък, добави тя.
България е на трето място сред държавите членки на ЕС по преки плащания от страна на пациента, като преди страната ни са Гърция и Малта, показва докладът. Личните разходи за здраве са доста високи, а това води до катастрофални разходи и резултати, особено за по-бедното население, посочи Козиел.
Основната част от разходите за здравеопазване в България – 36,6%, отиват за болнична помощ, а 34,6% - за лекарства. Финансирането на дългосрочните грижи е нищожно, се добавя в доклада на Световната банка.
Предизвикателствата пред страната ни са застаряващото население, менталното здраве и незаразните болести. През 2050 г. България ще бъде в топ 10 на страните с най-висок дял на населението над 65-годишна възраст, като на първо място сред десетте страни с най-висок дял на застаряващо население се нарежда Гърция, а на последно – Полша.
„Предизвикателствата пред здравните системи са породени и от очаквано забавяне на икономическия ръст и от демографската ситуация“, каза Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа в маркетинговата компания IQVIA. По думите му до 2050 г. групите на хората над 60 г. и над 80 г. ще се удвоят и утроят, което ще изисква сериозен финансов и времеви ресурс, а в България през 2024 г. един от всеки трима медицински специалист ще влезе в пенсионна възраст.
Анализи показват, че все още в Централна и в Източна Европа доминират услуги в болничния сегмент, но е неизбежно да се върви към друг модел, в който услугите са извън болниците или са в дома на пациента, каза още той. По думите му за постигане на тази цел ще са нужни поне още 10 години.
„Трябва ясна стратегия, по която да се анализира дали здравната система носи добавената стойност, която очакваме, а сега в България се работи „на парче“, допълни Лука Чичов и посочи, че след това би могло да се обсъди дали има нужда от промяна в регулацията.
18:43 | 07.11.23 г.
