Приоритетни болници в България ще получават допълнително финансиране от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ако отговарят на определени с наредба критерии. Целта е осигуряване на по-добър достъп на населението до комплексно болнично медицинско обслужване, включително на тежки и усложнени случаи.
През Закона за здравното осигуряване Министерството на здравеопазването предлага за обществено обсъждане критерии за класифициране на лечебните заведения като приоритетни, тъй като липсата на такива е пречка за финансирането им. С промените се предвижда да се финансират допълнително болници, които разполагат с достатъчно структури по различни медицински направления, както и задължително да разполагат със структури от съществено значение за осигуряване на спешност, интензивно лечение и някои по-дефицитни спрямо потребностите на населението конкретни дейности.
Първият критерий за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, е лечебното заведение да е многопрофилна болница за активно лечение.
Вторият критерий е лечебното заведение да има структури по поне три от четирите направления на лечебната дейност – терапевтично, хирургично, акушеро-гинекологично и педиатрично, като последното направление е задължително.
Третият обвързва структурите от обхвата на втория критерий с изискването за минимално осигурено ниво на компетентност, като е поставено условие поне 80% от тези структури да са с второ или трето ниво на компетентност, когато такова е определено с утвърден с наредба на министъра на здравеопазването стандарт по съответната медицинска специалност.
Четвъртият критерий е свързан с изискването приоритетните многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ да осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК. Петият изисква лечебното заведение да има действащо спешно отделение.
Шестият критерий е обвързан с изискване лечебното заведение да разполага с конкретни структури или да осъществява конкретни дейности включително съдебна медицина и деонтология; трансфузионна хематология; инфекциозни болести; дългосрочна грижа, разкрита и функционираща ТЕЛК.
Седми критерий определя друга алтернатива в случай, че лечебното заведение не отговаря на вече споменатите по предходния критерий, като включва едновременно изискванията за наличие на: структури, които са единствени за съответния район за планиране, структура по съдебна медицина и деонтология; разкрит поне един експертен център за рядко заболяване/редки заболявания; структура, която осъществява дейности по трансплантация и наблюдение на трансплантирани пациенти.
Осми и девети критерии са свързани с организацията на дейността в лечебните заведения, която трябва да гарантира безотказен достъп на спешните пациенти чрез осигуряване на легла за спешен прием и недопускане на отказ за хоспитализация на спешни пациенти, който е медицински необоснован.
Десетият критерий е свързан с осигуряване на достъпност и своевременност на медицинското обслужване чрез осигуряване на достатъчен персонал, който да гарантира непрекъснато 24-часово осъществяване на медицинската дейност.
Целта на законовите промени е чрез определяне на критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, да се определят тези от тях, които да обезпечат безотказен достъп на населението до комплексна болнична медицинска помощ, включваща възможно по-голям обхват на дейности, включително обслужване на тежки и усложнени случаи.
Средствата за допълнителното финансиране на приоритетните лечебни заведения са определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. за болнична помощ, които са над 3,1 млрд. лв.