Засега не се предвиждат санкции за болниците, които не достигнат началните заплати, заложени в Колективния трудов договор, а период, в който да се помисли как да бъдат подпомогнати лечебните заведения, които имат нужда от помощ. Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров, цитиран от БТА.
След цяла година интензивни преговори, проведени с различни ръководства на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), днес беше финализиран Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности за 2023-2025 г., съобщиха от БЛС.
Шестмесечният гратисен период е указан в Националния рамков договор за медицинските дейности. Според документа в този срок болниците трябва да достигнат начални заплати, посочени в КТД в отрасъл "Здравеопазване", който за различните категории болници предвижда определени начални възнаграждения за медицинския и немедицинския персонал. По думите на д-р Маджаров целта е да няма наказване, защото това би означавало наказаната болница да изпадне в още по-тежко състояние.
„Всички имаме желание да намерим начин да подсигурим заплатите на медицинските специалисти, посочи той и обясни, че увеличението на бюджета на НЗОК за следващата година е въпрос на анализ и възможности. – Ако можем и през 2024 г. да постигнем средно увеличение на клиничните пътеки с 25%, би било добре“.
Д-р Маджаров припомни, че през миналата година стойностите на клиничните пътеки бяха увеличени веднъж със средно с 25%, а след това още веднъж с 8%. Според него през миналата година НЗОК е изплащала надлимитна дейност, което е довело до невъзможност за по-голямо увеличение на цените на клиничните пътеки. Той изрази надежда, че в бюджета на Здравната каса за следващата година ще има достатъчно средства, за да се повишат цените на клиничните пътеки.
„Пациентът да е в центъра на системата означава да му осигурим квалифицирани лекари и достъп до тях в цялата страна", обясни д-р Маджаров в отговор на въпрос какво се променя за пациента с новите национални рамкови договори.
Председателят на Българския лекарски съюз заяви, че през последните две години, чрез насочване на повече средства към извънболничната помощ, се е повишил интересът на младите лекари към специалността „Обща медицина“. Той смята, че за пациентите се предвиждат повече медико-диагностични дейности и по-добре заплатени услуги, извършвани от лекарите, тъй като, когато те не са добре платени, пациентът - по един или друг начин - е принуден да доплаща.
„В този бюджет на НЗОК и в НРД има обърнато сериозно внимание на първичната и на специализираната извънболнична помощ“, е мнението на заместник-министъра на здравеопазването и председател на надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски. Той пресметна, че в първичната извънболнична помощ средствата са увеличени с близо 25%, което ще позволи интензивна работа с пациентите и наблягане на профилактиката. „Искаме пациентът да бъде партньор в системата, а профилактичните прегледи да не са формални“, настоява той.
Заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов обърна внимание на профилактичните прегледи и се надява лекарите да не бъдат оставени сами да събират хората за профилактика, а да се проведе мащабна информационна кампания, вместо пациентите да се плашат с предстоящи глоби. По думите му на пациентите трябва да се разясни и че издаването на електронен документ не означава дистанционен преглед.
„Няма промяна в денталните дейности, които се заплащат от НЗОК през следващата година“, съобщи д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз. Той припомни, че още преди 20 години от съсловната организация са посочили, че за дентални дейности и за поддържане на добро орално здраве са необходими половин милиард лева, докато за следващата година са предвидени 279 млн. лвева.
„Ще поискаме Министерството на здравеопазването да извършва дейностите по скринингови програми, водещи до ранно откриване на сърдечно-съдови и онкологични заболявания“, съобщи Пламен Таушанов, представител на пациентските организации в надзорния съвет на НЗОК.
Очаквани промени в НРД
Тригодишният договор беше подписан в Министерството на здравеопазването от д-р Иван Маджаров, Станимир Михайлов, управител на Здравната каса, и здравният министър проф. Христо Хинков.
“Това подписване се надявам да бъде последно, защото имам намерение да предложа подписването на рамковите договори да става всяка година, както беше преди време, тъй като всяка година се приема бюджет“, коментира министърът на здравеопазването. Проф. Христо Хинков съобщи, че ще предложи законодателни промени в тази посока.
„Надявам се и подкрепям инициативата на министъра да преминем към едногодишен рамков договор, защото тригодишен договор замразява системата за тригодишен период. Надявам се догодина да договорим значително повишение на цените на клиничните пътеки“, допълни д-р Иван Маджаров.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че за него това е първият рамков договор и е положил усилия за диалогичност.
По-високи цени на медицинските дейности и диагностика
Сред новите моменти в текстовата част на проекта на НРД 2023-2025 са: да няма лимит в направленията, които личните лекари издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Личните лекари няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика. По отношение на санкциите те да не се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.
Друга новост в текстовата част на новия договор е болниците да могат да "прехвърлят“ до 10 процента от леглата си от една клиника в друга от същия тип. Приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.
НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. акцентира върху извънболничната помощ, където има сериозен ръст на цените. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) - 22%.
Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв. или увеличение от 6 лева, а вторничният нараства с 2 лева и вече ще бъде 15 лв. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лева. Ръст с 5 лева има и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.
Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени.
От 1 септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности (МДД). Средният му размер е 14%, като например в образната диагностика и клиничната патология нарастването е с 20%. Миналата година през септември медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18%.
В „Болнична помощ“ цените остават без промяна. Те бяха вдигнати през 2022 година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лева и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ.
17:30 | 01.09.23 г.
