Финансирането на болниците - защо има голяма разлика в заплатите?

Здравната каса да не заплаща извършената дейност на болници, които не са осигурили за персонала си минималните основни заплати, заложени в Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“, а така също и да има финансова санкция за лечебните заведения, които не изпълнят изискването в шестмесечния гратисен период.

Тези предложения, заложени в проекта за Национален рамков договор (НРД), предизвикаха реакции сред медицинското съсловие, сдружения и организации на лечебни заведения.

Защо общински, държавни и частни болници няма да могат да осигурят началните заплати, заложени в Колективния трудов договор, коментират специалисти от сектора.

"Тази идея за гарантиране на определени минимални прагове на възнаграждение не е нова, миналата година се въведе. Всички болници, които имаха възможност, са вече на тези нива. Има редица лечебни заведения, в това число общинските, които поради малък обем на пациенти или други причини, не могат да гарантират тези нива. Най-лесният механизъм за гарантиране на възнагражденията от страна на ръководството на лечебните заведения към медицинските екипи е да има достатъчно ресурс в здравеопазването", коментира по Bulgaria ON AIR  зам.-председателят на Българската болнична асоциация (ББА) Иван Тодоров.

По негови думи в момента е налице сериозно недостатъчно финансиране на клиничните пътеки.

"Някои са с 40-50% недостатъчно финансиране. Не е реална цената, която Здравната каса определя за тях. При това положение няма как при един натиск последните 3 години да може да се изпълни това искане", допълни Тодоров.

Затова, според него, държавата трябва да се насочи към нов механизъм за финансиране на дейност в здравеопазването. "Това е дълга и тежка реформа. От една страна, трябва да има увеличение на клиничните пътеки, защото миналата година при около 20% реална инфлация, клиничните пътеки бяха увеличени с 8%, от друга страна, трябва да се предприемат серия от мерки", каза още зам.-председателят на ББА.

"Лечебните заведения, които по една или друга причина не могат да осигурят адекватно заплащане на своите медицински специалисти, просто ще ги загубят, защото здравеопазването е сфера без граници. Добрите лекари просто ще напуснат тези лечебни заведения", посочи Тодоров. 

По негови думи клиничните пътеки съставляват между 60-90% от приходите на болницата и зависят от региона, в който се намират. 

Пред Bulgaria ON AIR председателят на Националното сдружение на общинските болници Неделчо Тотев заяви, че поради невъзможното генериране и финансов ресурс, трябва да се поддържат основни заплати, независимо от прихода, който болниците имат. 

"Всеки един управител генерира някакви ресурси, с които да стимулира хората, които работят да бъдат отличени от неработещите. Когато се каже "вдигнете основните заплати два пъти", ние възразихме и казахме да направим анализ, но е невъзможно от 850 да отиваш на 1500 лева без други източници на финансиране освен Здравната каса", коментира той.

"След като държавата иска да увеличи заплатите, което е крайно наложително, ние казахме, че трябва да има допълнителна субсидия. Няма откъде да генерираме други приходи", посочи Тотев.

Проблемът е, че болничната дейност у нас е прекалено регулирана, смята Лалка Коева от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) в позиция, изразена пред Нова телевизия. Тя посочи на първо място медицинските стандарти, където се изисква в едно отделение да работят минимум брой лекари.

“В следващия момент клиничните пътеки залагат един минимален престой на болния, тоест ако вие се чувствате добре на третия ден, трябва да останете до шестия, защото така е заложено. Това ограничава броя на пациентите, които може да се лекуват. Последната регулация са лимитите. Дори да се увеличат цените на пътеките, за което се борим, да се покрие поне инфлацията, която е в момента, това пак не води до решение на проблема”, каза Коева.

По думите ѝ гратисният период от 6 месеца за заплатите не решава проблемите. „Има няколко стъпки, които трябва да се направят. Те са свързани с регулативните промени, които трябва да се направят в здравеопазването – лимити, регулативни стандарти. Успокояването на системата е нужно за всички“, подчерта тя. 

Бившият здравен министър Мирослав Ненков коментира по Нова телевизия, че както и да се развие ситуацията с НРД, пациентите няма да останат без здравна помощ.

„Чисто политически не вярвам пациентите да останат без здравна помощ. Има много болници, които функционират документално, така че дори да бъдат закрити, нищо няма да се случи. Общинските малки лечебни заведения служат само за политически цели на локалните лидери, те не служат за получаване на медицински продукт“, каза той.

Ненков припомни, че основният приход на болниците са клиничните пътеки, от тези приходи се плащат заплати, ток, вода, които нарастват, също така и лекарства. 

„И тогава възниква въпросът как се изразходват средствата в здравеопазването. Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лева и повече… Това насилие върху болниците да вдигнат заплатите е чисто политически акт“, каза той.

Според Красимир Иванов от Асоциацията на университетските болници проблемът със заплатите в болничния сектор има правен и финансов аспект, но най-важното е да се увеличат приходите на болниците.

Ниската основна заплата е проблем, защото приходите на една болница не са константа и допълнителните възнаграждения, които правят заплатите нормални могат и да не се случат, каза Петя Георгиева от Институт за пазарна икономика в мнение, изразено по БНТ. "Човек никога не е сигурен колко ще получи в края на месеца и ако има и месеци, в които няма много работа, те остават на изключително ниски възнаграждения, които не е редно".

До края на годината Министерството на здравеопазването ще представи "груб вариант" на проекта за надграждане на клиничните пътеки, който да бъде обсъден с представители на здравния сектор. Промените ще са в подкрепа на лечебни заведения, които извършват по-сложни операции и процедури, и такива, които се опитват да развият подобна експертиза и да подобрят услугите си, обясни Аркади Шарков, здравен икономист и съветник на министъра на здравеопазването.

Оптимизирането на клиничните пътеки ще спомогне и за привличането и задържането на практикуващи лекари.