За да се реши проблемът с недостига на лекарства в търговската мрежа у нас, трябва да се подходи комплексно и на всички нива в лекарствоснабдяването. Ако се фокусираме само върху един от елементите, няма да е ефективно. Това каза по БНТ Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), коментирайки ескалиралия проблем с дефицит на някои важни медикаменти от последните месеци.
"Формулата, по която се определя дали има недостиг на лекарства, е неефективна", категоричен е Кирилов. По думите му има разминаване между информацията от аптеките и включените в забранителния списък лекарства.
Затова от Министерството на здравеопазването предлагат промени в законодателството, което да определя реалните наличности на лекарства в аптечната мрежа с промяна на формулата.
"Те са свързани с промяна на формулата - увеличава се прагът от 65% към 100%. Към момента за недостиг се говори, когато 65% от потреблението отговаря на наличностите. Тук се формира една голяма разлика между 65% и 100%, при която очевидно има недостиг, но продуктът не попада в забранителния списък", допълни Богдан Кирилов. След промяната ще може да се гарантират количества за пациентите и едва след това продуктът ще може да се изнася.
За да има обективна картина за лекарствените наличности на пазара, всички участници в снабдяването трябва да подават данните навреме. Установено е, че в до 20% от случаите има нарушения, включително и с неподаване на данни.
Кирилов се надява, че със засилването на контрола, дигитализацията и законовите предложения, които предстои да бъдат приети, ще се реши проблемът.
Припомняме, че зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов заяви, че една от причините за дефицита на някои медикаменти в страната е това, че се задържат в складовете на дистрибуторите, договарят се сделки за паралелен износ и след като се договорят, се появяват отново на българския пазар. Гетов направи уточнението, че паралелната търговия в рамките на ЕС е легална практика. „Поради разликата на цените, поради разликата в количествата и липса на всеобхватен контрол се стига до тези случаи, при които количествата, пристигнали в България, се реализират на други пазари“, описа ситуацията той.
Здравният министър Христо Хинков посочи, че реекспортът е основната причина за недостига на лекарства в страната.
Според Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства в паралелната дистрибуция е решение на недостига на лекарства и е парадоксално, че в администрацията го нарича проблем.
Европейската комисия (ЕК) в момента обмисля регулации по отношение на цените и достъпа на лекарства, като забранителни списъци за експорт, за да изгради стабилна верига на снабдяване, която да бъде имплементирана на централно и локално ниво", посочи още събеседникът. „Ако има политическа воля, това може да се направи в България, без да се чака директива от ЕК“, коментира Аркади Шарков, здравен икономист и съветник на министъра на здравеопазването.
Реекспортът на лекарства не е проблем, който води до дефицит на пазара, но износът не може да бъде от запасите, които осигуряват нуждите на населението. Наред с оптимизацията на системата е необходимо по-широкото интегриране на електронната отчетност срещу недостига на медикаменти. Това коментира по зам.-председателят на Комисията по здравеопазване Александър Симидчиев.
Министерството на здравеопазването предложи редица законови промени срещу недостига на жизненоважни лекарствени продукти в аптечната мрежа. Измененията са в различни посоки и са насочени към почти всички участници в процеса по лекарствоснабдяването и предстои да бъдат обсъдени.
12:45 | 30.08.23 г.
