Пациентите в България имат достъп до едва една трета от новите терапии, разрешени в Европа, а ускоряването на достъпа до иновативно лечение е свързано с промени в законодателството. Това мнение изрази Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България в рамките на Десетия национален „Фарма форум“, организиран от списание „Мениджър“.
Денев посочи, че към 1 януари 2022 г. българските пациенти са имали достъп до една трета от прилаганите нови терапии, одобрени от Европейската агенция за лекарствата през последните четири години, или 49 от 160 терапии. „Ако страната ни иска пациентите да имат достъп до иновативно лечение, ще трябва да се направят промени в законодателството“, посочи Денев. Той допълни, че е необходима промяна на българското законодателство в контекста на въвеждането на европейския регламент за оценка на здравните технологии.
Той посочи, че клиничните изпитвания, които в момента се извършват в света, са над седем хиляди в различни медицински области, като основният фокус е върху онкологията и таргетните терапии. По думите му, в следващите пет години се очаква пациентите да имат достъп до нови терапии, насочени към централната нервна система, онкологията, множествената склероза. Достъпът до новите терапии обаче ще изисква и нов вид логистично сътрудничество между държавата и фармацевтичната индустрия, отбеляза той.
Деян Денев отчете и друг проблем – липсата на нов бюджет за здраве за тази година. Според него, ако няма нов бюджет на НЗОК, ситуацията за сектора ще се влоши – ще има дефицит в лекарствения бюджет, а ценовият натиск ще отвори път още повече компании и лекарства да излизат от нашия пазар.
„Ако няма нов бюджет и увеличение на средствата за лекарства, се очаква отстъпките, които фармацевтичните компании предоставят на Националната здравноосигурителна каса, да надхвърлят 600 млн. лева, което означава, че моделът за възстановяване на разходи на НЗОК няма да издържи“, обясни той. По думите му в момента една пета от бюджета на НЗОК е от отстъпки и компенсации, направени от страна на фармацевтичните компании.
Според Българския лекарски съюз (БЛС) трябва да се увеличи здравната вноска или процентът за здраве от БВП, за да се осигурят пари за нови терапии и иновативно лечение.
„Ще трябва да се намерят политически сили с воля, за да се промени частта за здравеопазване от брутния вътрешен продукт“, посочи Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Той подчерта, че разходите за здравеопазване са инвестиции, а не икономия.
Здравната вноска да се вдига плавно, докато достигне 12%, обясни идеята Маджаров. По негови думи политиците не са довършили здравната реформа, започната през 1999 г. „Здравната вноска не стана 12%, не се въведоха доброволните здравни фондове, които да подпомагат навлизането на иновативно лечение и терапия“, каза той. И определи ситуацията като „ситуация на популизъм, при който уж плащаме за всичко, но това става с ниски осигуровки и нисък процент от брутния вътрешен продукт“. “Зависи само от нас да платим повече, за да получим повече", смята Иван Маджаров.
Той припомни, че България е с най-ниската здравна вноска, а разходите в здравеопазването са същите като в останалите европейски държави. „Дори сегашната вноска от 8% не е реална заради групите граждани, на които държавата плаща вноска в непълния ú размер“, отбеляза председателят на съсловната организация.