Пандемията от COVID-19 причини огромен срив на човешкия капитал в критични моменти от жизнения цикъл и дерайлира развитието на милиони деца и млади хора в страните с ниски и средни доходи. Това показва първият анализ на Световната банка на глобални данни за младите хора, които са били на възраст под 25 години в началото на пандемията.
Анализът е направен на базата на данни за ключовите етапи на развитие на младежите: ранно детство (0-5 години), училищна възраст (6-14 години) и младежи (15-24 години).
Установено е, че младежите могат да загубят до 10% от бъдещите си приходи поради образователни сътресения, предизвикани от COVID-19. Когнитивният дефицит при днешните малки деца може да се превърне в 25% спад в приходите, когато тези деца станат възрастни.
Човешкият капитал – знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си, е ключът към отключването на потенциала на децата и позволява на страните да постигнат устойчиво възстановяване и силен бъдещ растеж.
Пандемията обаче затвори училищата и редица работни места и наруши други ключови услуги, които защитават и насърчават човешкия капитал, като здравеопазване на майката и детето и професионално обучение.
„Пандемията и затварянето на училища заплашват да заличат десетилетен напредък в изграждането на човешки капитал. Целенасочените политики за обръщане на загубите в основното обучение, здравето и уменията са от решаващо значение, за да се избегне застрашаването на развитието на множество поколения“, коментира президентът на групата на Световната банка Дейвид Малпас.
„Държавите трябва да начертаят нов курс за по-големи инвестиции в човешки капитал, за да помогнат на гражданите да станат по-устойчиви на припокриващите се заплахи от здравни сътресения, конфликти, бавен растеж и изменение на климата, както и да положат солидна основа за по-бърз, по-приобщаващ растеж“, допълва Малпас.
Заради пандемията децата в предучилищна възраст в множество страни са загубили повече от 34% от усвояването на ранни езикови умения и грамотност и повече от 29% от усвояването на знания по математика в сравнение с децата, обучавани преди пандемията.
В много държави, дори след като училищата бяха отворени отново, записването в предучилищна възраст не се възстанови до края на 2021 г.. В много държави записванията в предучилищна възраст дори намаляват с 10 процентни пункта за същия период.
Сред децата в училищна възраст средно за всеки 30 дни затваряне на училище учениците са загубили около 32 дни от обучението. Това е така, защото затварянето на училища и неефективните мерки за дистанционно обучение са довели не само до пропуски в ученето, но и децата са забравили това, което вече са научили.
В страните с ниски и средни доходи близо 1 млрд. деца са пропуснали поне цяла година присъствено обучение поради затваряне на училища, а повече от 700 млн. са пропуснали година и половина. В резултат училищната бедност, която в тези страни е 57% преди пандемията, се е увеличила.
Около 70% от 10-годишните деца например не могат да разберат основен писмен текст, дава се пример в доклада на Световната банка.
Децата са преживели и по-голяма хранителна несигурност по време на пандемията, посочва се в доклада.
Общо 40 млн. души, които щяха да имат работа, ако нямаше пандемия, не са работели към края на 2021 г. Най-сериозно е влошаването на безработицата сред младите хора. Заплащането на младежите до 25 години намалява с 15% през 2020 г. и с 12% през 2021 г.
Новите участници на трудовия пазар с по-ниско образование ще имат с 13% по-малки доходи през първото си десетилетие на пазара на труда. Данните от Бразилия, Етиопия, Мексико, Пакистан, Южна Африка и Виетнам показват, че 25% от всички млади хора не са учили или работили през 2021 г.
Прозорецът за справяне с неуспехите в натрупването на човешки капитал е малък, тъй като пропуските в ранните етапи на жизнения цикъл са склонни да се разширяват с течение на времето, пише в доклада. Без спешни действия пандемията заплашва да задълбочи бедността и неравенството.
В краткосрочен план за малките деца държавите трябва да подкрепят целеви кампании за увеличаване на достъпа до предучилищно образование и разширяване на обхвата на паричните трансфери за уязвими семейства. За децата в училищна възраст правителствата трябва да оставят училищата отворени и да увеличат времето за обучение, да оценяват обучението и да рационализират учебните програми.
За младите хора подкрепата за адаптирано обучение, посредничество при работа, програми за предприемачество и нови инициативи, ориентирани към работната сила, са от решаващо значение.
В по-дългосрочен план държавите трябва да изградят гъвкави, устойчиви и адаптивни системи за здравеопазване, образование и социална защита, които да могат по-добре да се подготвят и да реагират на настоящи и бъдещи шокове.