За първи път в България беше установен кентавър подвариантът на омикрон щама на коронавируса. Това съобщи Националният център по заразни и паразитни болести вчера след последните проби, анализирани от Центъра.
Мутацията, известна като кентавър, е установена при две от общо 82 проби. Все още доминантен остава петият подвариант на омикрон - над 90 на сто от изследваните от Центъра са именно с него.
Какво представлява новата мутация и доколко сме защитени от нея?
Няма данни новият вариант да е по-опасен, казват специалисти.
Кентавър е по-заразен, но не толкова опасен в сравнение с досегашните подварианти. Симптомите остават същите - висока температура, болки в тялото и умора. „Обстановката продължава да е спокойна - вървим към приспособяване на вируса към човешката популация и доближаване до обикновения вирус с подобна клиника и подобна смъртност“, коментира главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Според него няма опасност от нова вълна.
Кентавър е подвариант на омикрон и затова експертите очакват новите адаптирани ваксини да са ефективни и срещу тази мутация, макар и в по-малка степен. Предимството на новите адаптирани ваксини е, че включват тези щамове на омикрон в своя състав и дават значително повишаване на имунитета, обясни Кунчев.
Пандемията върви към края си, но още не е приключила
Новият подвариант на омикрон беше идентифициран за първи път в Индия в средата на май и през юни вече 1/3 от пробите там бяха точно този подвариант. От началото на юли СЗО и Европейският център за контрол на заболяванията започнаха да го наблюдават по-усилено, каза по БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова.
По думите ѝ вирусът продължава да се разпространява, но вече 2/3 от световното население е ваксинирано, 3/4 от възрастните хора и здравните работници. „Много голям брой хора са се срещали с вируса. Това, че той отстъпва, се дължи и на това, че до голяма степен сме по-добре защитени от тежко заболяване. По отношение на новия подвариант той има доста различия в сравнение с оригиналния вариант, който тръгна от Ухан, има различия дори с омикрон. Ваксините, моноклоналните антитела и медикаментите срещу COVID все още са ефективни срещу него“, каза проф. Александрова.
Вирусологът подчерта, че бивалентната ваксина, която защитава и от оригиналния вариант, и от омикрон, вече е налична в България и вече се поставя от две седмици.
Комбинираните ваксини срещу грип и COVID все още не са налични, но върху тях също се работи.
Проф. Александрова коментира, че пандемията още не е приключила, макар че краят ѝ се вижда. Тя препоръча хората, които са с по-крехко здраве, със съпътстващи заболявания, да се ваксинират.
Новият подвариант се разпространява лесно и е неприятното, че има данни за избягване на антителния имунен отговор, който е в резултат на имунен отговор на В-клетките. От друга страна Т-клетките успяват да предотвратят тежко протичане на заболяването, коментира по БНР епидемиологът Христиана Бацелова.
"Въпреки характеристиките си на избягване на имунния отговор ваксинацията с адаптираните ваксини си остава най-сигурната протекция срещу този нов субвариант ", каза специалистът.
„Ако вече сме прекарали друг вариант на коронавируса, е възможно да се заразим с този нов подвариант", предупреди директорът на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова в студиото на "България сутрин".
"Само 10% от заразените имат симптоми, другите 90% от носителите на омикрон дори не разбират, че са болни и само тестовете могат да го покажат. Ето защо и омикрон още при появата си беше наречен от учените "естествена ваксина" - заразява по-лесно, симптомите са по-слаби и така ще получим по-лесно групов имунитет", подчерта директорът на Института по микробиология пред Bulgaria ON AIR.
Прогнозите са след края на зимата да бъде обявен край на пандемията от COVID-19.
"Адаптираните ваксини до голяма степен ще спрат разпространението на новите варианти. Също като противогрипните ваксини е препоръчително да се поставят на хора от рискови групи - хората с наднормено тегло, сърдечно-съдови проблеми. Препоръчително е бустер да се поставя едновременно с противогрипната ваксина. Така за две седмици се създава цялостен имунен отговор", уточни проф. Петрова.