Как ще подобрят здравната ни система европарите по плана за възстановяване?

Двата проекта в здравеопазването по българския План за възстановяване и устойчивост – за медицински хеликоптери и оптимизиране на системата 112, биха имали спорен ефект върху подобряването на качеството на българското здравеопазване. Липсват оценки за ефекта на инвестицията и ясна идея как ще се интегрират новостите в системата на спешната помощ. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Спешната помощ и планът за възстановяване: инструментариум, инвестиции, интеграция“.

Два са проектите в плана, които имат пряко отношение към развитието на системата на спешната помощ - „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“, или т.нар. въздушни линейки, и „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“. Общата им стойност е над 175 млн. лева.

Общият бюджет на проекта за медицински хеликоптери е почти 120 млн. лева, а за система за спешни комуникации 112 – близо 56 млн. лева.

И двата проекта са свързани с инвестиции в дейности, които не се извършват в момента и изграждане на нова система на мястото на сегашната, пише в анализа на ИПИ. Според него и двата са добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на „по-евтината“ услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план.

Целта на проекта за медицинските хеликоптери е да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения „златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства. Очакваният резултат е намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ. 

Този проект предвижда придобиване на 5 хеликоптера, които ще функционират в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Ямбол. Организацията ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Хеликоптерна спешна медицинска служба” (ИА „ХСМС”), пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща апаратура на борда, способстваща поддържане на жизнените показатели както при оказването на спешната помощ, така и по време на транспортирането.

Проектът запълва празнина при предоставянето на спешна медицинска помощ на гражданите, отчита анализът. Но му липсват ясни индикатори за оценка на резултатите и особено – за ефекта. Записана е общата концепция за функциониране на въздушната спешна помощ, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента, смятат от ИПИ.

Наред с това създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затормози допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния, отчитат анализаторите. И припомнят, че в България към момента липсва система на спешна медицинска помощ по въздуха, пише в анализа.

В него се обръща внимание и на формалното обвързване на проекта за медицинските хеликоптери с реформата в плана за възстановяване, която по-скоро е насочена към здравната професия, отколкото към здравните резултати и достъпа до здравеопазване.

Трябва сериозно да се обмисли по какъв начин ще се интегрира системата за въздушен транспорт с тази на наземен – както информационно, така и технически. Разположението на площадките, вземането на решение коя система ще се използва, а дори и диспечерското обслужване следва да бъде част от работещите системи в момента. Наличието на въздушен транспорт вероятно ще се отрази и в промяна в системата за наземно обслужване на спешната помощ, а този въпрос никъде не е засегнат, отбелязва се в анализа.

Що се отнася до проекта за подобряване на обслужването на единен европейски номер 112, то той е „дигитален“ по своя характер, а не „здравен“, коментира се в анализа. 

Основната цел на проекта е осигуряване на качествена европейска услуга единен европейски номер 112 за оказване на съдействие на гражданите при необходимост от помощ. Идеята е да се създаде развиваща се нова единна комуникационно-информационна платформа, която да замени сега действащата.

Според ИПИ и при този проект не може да се прецени какъв ефект от изпълнението му се очаква да бъде постигнат - например върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттам – подобряване на качеството на спешната помощ.

Отново се забелязват технически добре представените проектни атрибути, но липса на ясно изразена идея защо са необходими тези дейности, какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги, как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото. Това са принципни недостатъци на голяма част от включените в плана за възстановяване проекти, отбелязва се в анализа.