Ще остане ли пожелателно органичното земеделие в България?

С 20% годишно расте органичното земеделие в Европа, като успоредно се вкарва в законови рамки и контрол. Въпреки изискванията до 2030 г. 25% от площите да са заети с биологично земеделие, засега България покрива едва 1%, като дори за последните години се наблюдава спад.

За проблема съобщи Любомир Ноков, съосновател на Bio Bulgaria и Harmonica Organic Foods, и съосновател на „Горичка“, който не скри песимизма си за бъдещето на храните, но се надява, че проблемът с продоволствието ще изведе на преден план необходимостта от промяна в нагласите в обществото. „Освен срив в системите, свързани с климат и биоразнообразие, настъпва криза с продоволствието“, предупреди той по време на кръгла маса на тема „Бъдещето на храните. Готови ли сме?“, организирана от Френско-българската търговска и индустриална камара.

Според него темата с продоволствието е сред най-актуалните. Ноков съобщи, че за около 30% от населението на света храната не е достатъчна, а при 30% тя се изхвърля. По думите му трябва да се вземат мерки, за да се развива биологичното земеделие – да се намали химията в земеделието, за да се запази плодородието, почвата, земята, въздухът и водите.

Ноков се надява, че в България ще си пробие път регенеративното земеделие, ще има повече инвестиции в него, и напомни, че една трета от въглеродните емисии сега се дължат на конвенционалното земеделие.

„Няма политика за храните, какво остава за иновации“, не спести критиката си и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации – EIT Food Hub България. Тя смята, че не се дава достатъчно публичност на проблемите в земеделието, като агропроизводителите  не са насърчени да се ориентират към биологично земеделие. Боянова обърна внимание, че дори на форума няма представители на земеделското министерство.

Тя съобщи, че в стратегията за развитие на селското стопанство не е застъпено биологичното земеделие, „няма и думичка и за регенеративно земеделие“. Тя настоява държавата да се намеси, да има отделни фондове, които да стимулират и обезпечат земеделците.

Инвестиции в алтернативна храна

Росен Иванов, управляващ партньор на инвестиционен фонд Black Peak Capital, който инвестира в производството на алтернативни месни продукти, увери, че биотехнологиите вече си проправят път и индустрията излиза с нови продукти, алтернатива на традиционните храни. Той съобщи, че на глобално ниво се очаква 20-процентен годишен растеж на тези продукти, според проучване на UBS.

За пример Иванов даде инвестиции в алтернативни протеини за румънския производител Verdino, който има над 17 продукта, намерили пазар в Германия и Франция. Сред най-новите продукти е заместител на риба, като за производството му се използва грахов протеин, който по думите му е по-добър от соевия.

„Фактът, че Нестле и други производители навлизат на пазара с алтернативни храни, показва, че предприемачите ще подкрепят производствата им. Има и европейски средства освен фондове“, коментира Иванов и се надява нашата страна да стане водеща в региона на Югоизточна Европа с подобни инициативи.

Държавата и инвестициите

Карина Ангелиева, заместник-министър на иновациите и растежа, която направи видео обръщение, посочи, че иновациите ще съдействат за намирането на нови алтернативни хранителни продукти. Тя потвърди, че за храната вече се мисли по нов начин заради нарастващата продоволствена криза в света. Ангелиева се надява, че инвестициите в сектора на земеделието ще повишат качеството на живот, като вкарат процеса в кръговата икономика.

Зам.-министърът прогнозира, че ще има все повече полезни храни в алтернативни продукти, свързани с опазване на околната среда и иновации. За пример тя даде министерства и научно-изследователски центрове, където трансферните технологии привличат инвестиции с добавена стойност, а друга възможност е финансиране чрез „Хоризонт Европа“.

Кремена Дервенкова, съпредседател на Асоциоцията на производителите и преработвателите на насекоми в България, се надява България да стане водещ производител в Централна и Източна Европа и фактор, като се появи на картата за иновативни храни. За целта, според нея, трябва да се приемат европейските регулации, които законово ще превърнат българското земеделие в конкурентоспособен отрасъл и привлекателен сектор, който ще подпомогне хранителната, фармацевтичната и козметичната индустрия.

Бъдещето на храната

Футурологът доц. д-р Мариана Тодорова напомни, че храната влияе на покупателната способност на населението, но тя е задължителна част от националната гордост, и консумацията поставя много културологични проблеми.

Според нея няколко са трендовете с влияние пред изхранването на населението на света, което до 2050 г. ще стане 10 милиарда души. Демографският проблем, недостатъчните инвестиции в земеделието, високите цени, изчезването на биоразнообразието, войната в Украйна, са само част от предизвикателствата, с които се сблъсква  човечеството в стремежа си за по-качествен живот.

Доц. Тодорова посочи, че технологии като CRISPR - cas9 ще навлязат в живота, като създадат нови замразени храни, достъпни до целия пазар. По думите ѝ ще се създават нови вкусове с помощта на неврогастрономия, ще се използва 3D принтиране, а с помощта на умни технологии в интелигентни хладилници изкуственият интелект ще променя досегашните предразсъдъци в съзнанието.

Новите технологии ще навлизат в хранителния сектор чрез супермашини – роботизирани софтуерни кухни на ресторанти и производство, съобразени с индивидуалните вкусове на клиентите. Заради това ще настъпят и промени в земеделието – изкуствен интелект ще преценява състоянието на почвите, реколтата, веригата доставки, а IoT (интернет на нещата) ще помага на фермерите с дронове да получават данни от полето, да контролират какво е състоянието на почвите с пестициди, за да се намаляват природните щети.

С CRISPR - cas9 ще се контролира и месото, произведено от стволови клетки в лаборатории.

Марияна Хамънова, съосновател и управляващ съдружник на Клийнтех България, официален представител за България на EIT Food към Европейския институт за иновации и технологии, обърна внимание на кръговата икономика, чиято цел е да осигури с ресурси трансфера на технологии с комерсиална цел – да стигнат научните резултати до индустрията в стратегията за алтернативни протеини. Според нея ползите за населението от това са няколко – промяна в хранителните навици, ползи за здравето, и щадене на природата.

Тя цитира прогноза, според която 290 трлн. долара ще са приходите до 2035 г. от алтернативни протеини. За целта трябва да се инвестира все повече в стартиращ бизнес с иновативни идеи, да се стимулират публични политики в обществото с дискусии за ползите.

Доц. Тодорова допълни, че науката трябва да представи доказателства, че в постигането на климатичните цели няма повече рискове за здравето при хранене с алтернативни протеини, отколкото са рисковете при генно модифицираните храни.

Проф. Ангел Ангелов от Университета по хранителни технологии в Пловдив, заяви, че се увеличават инвестициите в заместването на растителни и животински протеини и това намира приложение в кръговата икономика – насекоми съставят шоколад, мазнините им влизат в биодизел и биомаса, които се използват в земеделието.

Ученият обърна внимание, че безопасността при новите храни е под контрол с европейски регламент за оценка на риска и за това отговаря Европейският орган за безопасност на храните (EFSA). Той дава разрешение за използването на щурец, скакалец и брашнен червей за храна в ЕС.