Министерството на здравеопазването проверява лечебните заведения, които твърдят, че не могат да си позволят да повишат брутните възнаграждения на медиците, както е заложено в Националния рамков договор. Това каза министърът на здравеопазването Асена Сербезова в рамките на парламентарния контрол днес. Тя отговори на въпрос на депутата от „Има такъв народ“ Ивайло Христов.
Сербезова поясни, че във ведомството разполагат с данни, че голяма част от болниците имат ресурс за повишението. И допълни, че се проверява дали твърденията на тези болници отговарят действително на затрудненията, които твърдят, че имат.
Министърът посочи,че през последните две години не само пандемията, но и други кризи, включително и енергийната, са придали нова специфика на болничната лечебна дейност. „Правим анализ, но истината е, че голяма част от болничните лечебни заведения вече са започнали да променят заплащанията“, каза министърът на здравеопазването.
Асена Сербезова припомни, че според Колективния трудов договор и Националния рамков договор до 1 август трябва да бъдат увеличени първо брутните заплати, а след това и основните възнаграждения. Тя отговори конкретно за МБАЛ „Св. Анна“ Варна по отправения ѝ въпрос.
„На началниците на отделения и клиники към края на март средната брутна месечна заплата в МБАЛ „Св. Анна“ Варна е 3309 лв., а на лекари със специалност – 2663 лв. Лекарите специализанти са получавали 2263 лв., а специалистите по здравни грижи 2266 лв. В средните месечни брутни заплати са включени не само основните заплати, но и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, платени отпуски, болнични и допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер“, поясни министърът.
Публично-частното партньорство е един от начините за справяне с проблема с липсващи аптеки по места, каза още министърът на здравеопазването в отговор на въпрос, свързан с възможностите за поставяне на вендинг автомати за лекарства без рецепта. По думите ѝ такъв вид партньорство би бил устойчив и работещ механизъм за осигуряването на здравните потребности на хората, живеещи в отдалечени райони.
При продажбата на лекарствени продукти чрез вендинг автомати липсва дефиниране на персоналната отговорност на съответните лица, които ще бъдат ангажирани с процеса по отпускане на лекарствени продукти, даване на консултации, информираност на пациента относно неговото състояние и свързаната с това лекарствена терапия, обясни Асена Сербезова. По думите ѝ поставянето на вендинг машини само в аптеки и дрогерии е заради пряката отговорност на лицата, носители на съответната лицензия за съхранението на лекарствените продукти в аптеката и поддържането на оптималните условия за съхранение, описани в кратката характеристика на лекарствените продукти.
Разкриване на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. На места, където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност.