Европейската комисия (ЕК) предлага отпускането на близо 120 млн. евро от земеделския резерв за пряка подкрепа на фермери от България, Германия, Естония, Италия и Румъния, засегнати от неблагоприятни климатични явления през пролетта и началото на лятото.
От тази сума за българските стопани се предвиждат близо 11 млн. евро, посочва се в съобщение на Комисията.
За Германия са предвидени 46,5 млн. евро, за Естония - 3,3 млн. евро, за Италия - 37,4 млн. евро, и за Румъния - 21,6 млн. евро, допълва се в съобщението.
След като бъде одобрена от Комисията за обща организация на селскостопанските пазари на 7 октомври 2024 г., националните органи ще трябва да разпределят тази помощ до 30 април 2025 г. и да гарантират, че земеделските стопани са крайните бенефициенти.
Страните трябва да изпратят на ЕК критериите, използвани за определяне на предоставянето на индивидуална помощ, планираното въздействие на мярката, прогнозите за плащания, разбити по месец до края на април 2025 г., и нивото на допълнителна подкрепа, която ще бъде предоставена.
ЕК иска също така мерки за избягване на нарушаване на конкуренцията и свръхкомпенсация.
За фермерите от другите страни членки на Европейския съюз (ЕС), засегнати от екстремни метеорологични явления през втората половина на лятото, ще се обсъжда помощ.
Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г. включва селскостопански резерв от най-малко 450 млн. евро годишно за справяне със смущения на пазара или извънредни събития, засягащи производството или разпространението на селскостопанска продукция, посочват от ЕК.
За да активират селскостопанския резерв, държавите членки на ЕС трябва да изпратят доклад до Комисията с обосновка на исканото обезщетение и оценката на щетите.
През първата половина на 2024 г. в южната част на континента и островите на Италия бяха регистрирани необичайно високи температури и сухи условия с безпрецедентен мащаб, посочват от ЕК. Това се отрази на производството на плодове и зеленчуци, вино и полски култури.
България беше засегната от засушаване и през лятото, което се отрази върху културите, засети през пролетта, особено царевица и слънчоглед. Страната ни поиска поиска активиране на средства от земеделския резерв в началото на септември.
През юли Румъния беше засегната от горещи вълни, суша, но също така и от силни бури и градушка, които нанесоха щети на производството на полски култури и маслодайни семена.
През април застудяването в части от Германия значително повреди овощните градини и лозята. Естония е пострадала от различни явления – от слани и студове през декември и януари до необичайно високи температури през март, последвани от слана и градушка и по-късно през лятото интензивни валежи и наводнения.
Междувременно министърът на земеделието и храните Георги Тахов е коментирал пред медии в Брюксел, че ЕК е одобрила без забележки седемнадесетото изменение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. и над 90 млн. евро ще бъдат пренасочени за инвестиционни проекти, съобщават от пресслужбата на ресорното министерство.
Средства ще бъдат прехвърлени към подмерки 7.2, 4.1 и 4.2 от ПРСР 2014-2020 г.
19:25 | 23.09.24 г.
