Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) снижи прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2024 г., като го фиксира на ниво от 2,851 млрд. тона, почти наравно с това от 2023 г., се вижда от официалната страница на организацията.
Новият доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури отдава корекциите на намалените очаквания за реколта от едрозърнести култури, включително царевица, главно поради горещите и сухи климатични условия в Европейския съюз, Мексико и Украйна. В същото време ФАО повиши прогнозата си за световното производство на пшеница през 2024 г. на 791,4 млн. тона, както и за ориза, който сега се очаква да достигне рекордно високо ниво от 537 млн. тона.
Общото използване на зърнени култури в света през 2024/25 г. се прогнозира да нарасне до 2,852 млрд. тона, отбелязвайки ръст от 0,2% спрямо 2023/24 г. Предвижда се използването на ориз да достигне рекордно високо ниво, водено от очаквания ускорен растеж в компонента на приема на храна.
Прогнозите са световните запаси от зърнени култури да се увеличат с 1,2% в края на сезона на 2025 г., което ще доведе до глобално съотношение запаси към използване на зърнени култури през 2024/25 г. от 30,7%.
Международната търговия с зърнени култури сега е фиксирана на 485,6 млн. тона, което представлява спад от 3,3% спрямо 2023/24 г., воден най-вече от по-ниските търгувани обеми на грубо зърно.
В същото време организацията обяви, че референтният показател за световните цени на хранителните стоки се е понижил незначително през август, тъй като спадът на котировките за захар, месо и зърнени култури надвишиха повишенията на тези за растителни масла и млечни продукти.
Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, достигна средно 120,7 пункта през август, което е леко надолу от ревизираната стойност от юли и с 1,1 процента под съответната стойност през август 2023 г.
Индексът на зърнените храни се е понижил с 0,5 процента спрямо юли, воден от по-ниските световни експортни цени на пшеницата на фона на доставките от Черно море на конкурентни цени и по-високото от очакваното производство в Аржентина и САЩ. В същото време световните цени на царевицата леко са се повишили, отразявайки въздействието на горещите вълни върху добивите в части от Европа и Северна Америка.
Ценовият индекс на ориза се е увеличил с 0,6%, на растителните масла - с 0,8 процента, достигайки 20-месечен връх, а на на млечните продукти - с 2,2 на сто.
Индексът на цените на месото обаче се е понижил с 0,7 процента спрямо юли, като цените на птичето, свинското и овчето месо са спаднали на фона на слабото търсене на внос, въпреки че световните цени на говеждото месо са се повишили леко. При захарта цените са надолу с 4,7% през август, което е най-ниското ниво от октомври 2022 г.
/БТА/
10:38 | 09.09.24 г.
