Силните реколти помагат на фермерите да покосят звяра на инфлацията

Заглавията в медиите предполагат катастрофа за международното снабдяване с храни: библейски горещини, наводнения, бури и горски пожари. И все пак в световните житници времето беше добро през настоящия вегетационен период – толкова добро, че сме изправени пред свръхпредлагане на ключови селскостопански стоки и следователно много по-ниски цени, отколкото през 2022 г. и 2023 г., пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Ако благоприятното време се задържи още няколко месеца, ниските селскостопански цени, на които се радвахме от 2015 г. до 2020 г., са напът да се завърнат. В свят, който все още не е убеден, че инфлацията е мъртва, спадът в цените на храните на едро означава, че централните банкери имат едно нещо по-малко, за което да се тревожат, докато облекчават паричната политика.

Позволете ми да наблегна на думата „продажба на едро“ – това, което вие и аз плащаме, зависи от множество други разходи – и на това дали производителите и търговците на дребно прехвърлят надолу по веригата разходите или увеличават своите маржове на печалба.

Хубавото време се простира от Средния запад на САЩ до равнините на Казахстан; от бразилската савана до австралийските пасища. Дори в моята родна страна Испания, посочва авторът, която е толкова важна за производството на зехтин, сезонът на отглеждане беше благоприятен.

Пазарът е в очакване на силни реколти.

Цената на пшеницата, царевицата и соята вече падна до четиригодишно дъно, с около 50% спад от историческия връх, достигнат през 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Цените на ориза изостават, но и тези разходи са на път да достигнат едногодишно дъно. Цените на зехтина, внимателно следени в нашата кухня вкъщи, са намалели с 25% от рекордно високото си ниво през януари и вероятно ще падат още, посочва Блас.

Разбира се, има и изключения: цените на кафето остават много високи, както и разходите за какао и някои зеленчуци, които също са завишени спрямо историческите стандарти. В супермаркетите и ресторантите цените също са по-високи от преди, но това има много общо с разходите за електроенергия и заплати, а не с храната.

Едно нещо е сигурно – горещо е, даже твърде горещо: юли отбеляза 14-ия пореден месец с рекордно високи температури за планетата, според Националната служба за океаните и атмосферата на САЩ. Но това не означава непременно катастрофа за световните житници.

Времето не е единствената причина, поради която светът върви към по-ниски цени на храните. През последните две десетилетия се наблюдават огромни подобрения в агрономията. Семената дават много повече добив от преди дори когато дъждът и температурите не са идеални, а напояването се подобри. Фермерите имат достъп до много по-добър хардуер: големи сеялки, мощни трактори, подобрени комбайни, по-големи съоръжения за съхранение.

В сравнение с преди десетилетие светът ще събере през сезон 2024-2025 около 10% повече пшеница, около 15% повече царевица, близо 30% повече соя и около 10% повече ориз. С изключение на царевицата, всички останали три основни хранителни стоки ще се радват на рекордно високо производство.

Малко региони описват тази комбинация от хубаво време и научни постижения по-добре от американския Среден запад.

В понеделник Министерството на земеделието на САЩ заяви, че очаква американските фермери да пожънат рекордни добиви за две ключови хранителни стоки: средно 183,1 бушела на акър царевица и 53,2 бушела на акър соя. Тези числа може да звучат чужди на всеки, който не е стъпвал във ферма. Скот Ъруин, икономист в Университета на Илинойс в Шампейн, на около два часа път с кола южно от Чикаго, дава на статистиката много графично описание за свръхрастежа:

„като джунгла“.

И това не е преувеличено. Преди две десетилетия земеделските производители на царевица в САЩ събираха около 150 бушела на акър; в средата на 80-те размерът е по-близо до 110 бушела. Да се ​​жъне повече от 180 бушела е удивително. Това са числата, които човек би очаквал само при условия за напояване, при които фермерите не разчитат на капризите на времето.

Казано по друг начин, това поколение събира около 90% повече соя от акър, отколкото неговите родители преди 50 години; и около 110% повече царевица. Цялото това подобрение се дължи на агрономията: семена, пестициди, торове и машини. Времето не е изиграло там никаква роля. Ако не друго, може би Средният запад на САЩ се е възползвал от по-топлите температури.

Не е изненадващо, че търговците на суровини и фермерите еднакво го включват в ценообразуването: царевицата се търгува малко под 4 долара за бушел – обикновено това е ниво, което сигнализира за добре снабден пазар. Соята е под 10 долара за барел, отново ниво, което показва повече от достатъчно производство. Цените на царевицата и соята се филтрират в останалата част от икономиката чрез цените на месото, тъй като спадът в разходите за фураж обикновено увеличава предлагането на добитък и в крайна сметка на месо и птици.

Би било погрешно да се бъркат няколкото месеца хубаво време с дългосрочната заплаха от изменението на климата. Но засега, благодарение на по-добрите от очакваното дъждове, температури и агрономия, светът се насочва към голям добив и по-ниски цени на реколтата. Насладете се, докато можете.