Притокът на евтини руски изкуствени торове може да извади европейските производители от бизнеса или от континента, създавайки риск за дългосрочната продоволствена сигурност, предупреди компания от сектора, цитирана от Financial Times.
Притокът на природен газ в ЕС се забави значително след пълномащабното нашествие на страната в Украйна, а европейските страни се пренасочиха към други източници на доставки. Но Русия продължава да използва газа си, за да произвежда и изнася към Европа евтини изкуствени торове на основата на азота.
За някои видове изкуствени торове като карбамид вносът дори се е увеличил след началото на нашествието на Москва в Украйна през 2022 г. Евтиният тор помага на европейските фермери, но производителите на изкуствени торове в региона не успяват да се конкурират.
„Точно в момента сме залети от изкуствени торове от Русия, които са значително по-евтини от нашите изкуствени торове, по простата причина, че те плащат минимално за природен газ в сравнение с нас, европейските производители“, коментира Петр Цингр, главен изпълнителен директор на компанията SKW Stickstoffwerke Piesteritz, най-големия производител на амоняк в Германия. „Ако политиците не се задействат“, предупреди той, производственият капацитет на Европа „ще изчезне“.
Коментарът на Цингр е в унисон с думите на Свейн Торе Холсетер, главен изпълнителен директор на Yara International, един от най-големите производители в света на минерални торове на основата на азота, който заяви през април, че Европа неусетно се насочва към зависимост от руските изкуствени торове.
Западните санкции дават изключения за руския износ на храни и изкуствени торове, за да се предотврати нарушаването на продоволствената сигурност, но Цингр и Холсетер твърдят, че Москва използва тази вратичка, за да финансира войната си.
Тим Бентън, експерт по продоволствена сигурност в Chatham House, казва, че европейските производители отдавна се оплакват от предимството на руските си колеги, произтичащо от по-евтиния природен газ. Но техните твърдения имат по-голяма тежест от началото на пълномащабното нашествие на Русия, допълва той.
Бентън отбелязва, че в момент, когато светът изпада в плен на все повече „спорове и конфликти“, вниманието на Европа трябва да се насочи от пазарната ефективност към „сигурността на нашите доставки“.
Това повдига въпросите: „Какъв е рискът за нашата продоволствена сигурност? И трябва ли следователно да плащаме рискова застрахователна премия, за да насърчим местната индустрия да оцелее през периоди, в които не е конкурентоспособна в световен мащаб?“.
Той допълва, че „не е неоснователно да се предположи“, че британското и европейското земеделие може да понесат щети, ако континентът стане зависим от вноса от Русия и други „потенциални врагове“.
Една трета от вноса в ЕС на карбамид, най-евтиния тор на основата на азот, идва от Русия, като внесеното количество през 2023 г. е близо до рекордни нива, сочат данни на Евростат. Вносът на Полша на руски карбамид нарасна до почти 120 млн. долара през 2023 г. спрямо малко над 84 млн. долара през 2021 г., показват митнически данни.
„Идват кризисни години за европейската индустрия на изкуствените торове“, коментира Бенджамин Лакатос, главен изпълнителен директор на MET Group, базирана в Швейцария енергийна компания, която през юни обяви намерението си да придобие мажоритарен дял в балтийския производител на изкуствени торове Achema.
70% до 80% от текущите разходи на една компания за изкуствени торове идват от природния газ, затова индустрията би била засегната по-бързо от всеки друг сектор от повишаване на цените на газа и на енергията, допълва той.
Други големи играчи напускат пазара. BASF, най-голямата химическа компания в света, сви дейностите си в Европа през последните няколко години, включително бизнеса си с изкуствени тореве и вместо това насочва нови инвестиции в САЩ и Китай, където разходите са по-ниски.
„Рано или късно всички, най-вероятно и ние, ще последват примера“, казва Цингр. Неговата компания преговаря за вариант да инсталира линия за амоняк в САЩ, където „могат да ни доставят много по-евтин природен газ, много по-евтина електрическа енергия и можем да бъдем субсидирани чрез Закона за намаляване на инфлацията“, отбелязва той.
Без производство в Европа блокът ще бъде зависим от вноса от други, предимно недемократични страни, като Русия и съюзника ѝ Беларус, казва Цингр. С подобно влияние върху производството на храни в Европа „никой не знае какво ще направи Путин“, допълва той.
Брюксел вероятно няма да отговори на призивите за санкции на руските торове, казва Крис Лоусън, ръководител на отдела за изкуствени торове в консултантската компания CRU. „Споменът за високите цени на изкуствените торове през 2022 г. и заплахите за продоволствената сигурност все още са ярки в паметта на държавните ръководители“, допълва той.
16:24 | 30.06.24 г.
