Земеделците са прави, защото амбициозната „зелена“ политика на Европейския съюз (ЕС) ги натоварва с огромни разходи и ниски добиви и то в цяла Европа, изтъква пред БНТ министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
Той подчерта, че и през миналата година в бюджета не е имало средства, предвидени за подпомагане на т.нар. „украинска мярка“, което е временна.
„Таванът ѝ беше 250 хил. евро на ферма. В следствие на много усилия от наша страна се увеличи на 280 хил. евро, но по тази украинска мярка целта е да бъдат подпомогнати земеделските производители в следствие на загубите заради войната в Украйна", посочи Вътев.
Министърът подчерта, че заради войната в Украйна са поскъпнали горивата, торовете и препаратите.
"През 2022 година Украйна обаче не можа да изнесе нищо почти или символично, което създаде дефицит на световните борси, тъй като Украйна е огромен зърнопроизводител. След Русия, тя е втора", изтъква Вътев.
Според него притесненията на земеделците и фермерите са основателни, защото "счетоводно те няма как да покажат загуби".
"Нека го обясня просто. Засяхме много скъпа реколта през 2022 г. Ожънахме много скъпа реколта през 2022 г., а цените на световните борси се сринаха заради свръхпроизводство на зърно в световен мащаб. Реално погледнато хората се притесняват основателно. Счетоводно погледнато те няма как да покажат загуби. Това е повече от ясно", подчерта земеделският министър. "Ако проследим реколтата, засята 2022 г. и прибрана в 2023 г., разходите направени за тази реколта - сеитба, торене, жътва, са по-високи от цената, която получават в момента за това зърно", добави Вътев.
По думите му земеделците наистина са на загуба за тази реколта, която обхваща две счетоводни години. "И ние това искаме да докажат", допълни той.
Вътев каза още, че земеделците са приели условията, ставките.
"Успокоиха се и сега в неделя ще се съберем да прецизираме всички текстове по споразумението. И в понеделник да го разпишем", обобщи той.
Министърът посочи, че именно зърнопроизводителите получават най-ниско подпомагане.
"Най-уязвими са малките, до 3000 декара. Те със сигурност са много зле. Има хора с по 1000, 2000, 3000 декара, затова на тях не искаме нищо да ни доказват. В анализите се вижда, че те са зле", изтъква Вътев.
Министърът уточни, че земеделците с от 3000 до 6000 декара ще трябва да доказват.
"Няма как да дадем на всички. Има хора със 100 000, с 200 000, има хора и с по милион, но до 6000 декара са 95,6% фермите", посочи Вътев.
По отношение на състоянието на българското земеделие, министърът посочи, че това е липсата на напояване.
"Знаем, че се унищожиха напоителните системи преди 20 години. Как се прави земеделие без напояване?", пита Вътев.
22:30 | 09.02.24 г.
