Европа трябва да балансира исканията на фермерите с нуждата от климатични действия

Мощните фермерски протести в ЕС продължават: от Франция до Германия, Италия и Гърция. Земеделските протести са толкова стари, колкото и самият ЕС, като фермерите, които могат да извадят трактори и да изсипят купчини тор, за да отстояват исканията си, са мощно лоби; годишните субсидии в сектора от около 60 милиарда евро съставляват приблизително една трета от бюджета на ЕС. И все пак рядко са били наблюдавани демонстрации в толкова много страни наведнъж. Политиците са изправени пред труден баланс: между това да отстъпят твърде много пред индустрията относно, да речем, жизненоважните мерки за климата – или да позволят на крайнодесните партии да се възползват от оплакванията на фермерите на изборите за ЕС тази година, пише Financial Times в редакционен коментар.

Някои други сектори показват, че фермерите винаги са били глезени от ЕС. И все пак, ако не броим най-крупните предприятия, земеделието и в най-добрите времена включва големи рискове и оскъдни печалби. Земеделските стопани казват, че през последните години производствените разходи и цената на кредитите са скочили благодарение на инфлацията и войната в Украйна. Маржовете са стеснени от търговците на дребно, които се опитват да задържат цените ниски в условията на криза с издръжката на живота. Фермерите също се оплакват, че са подбити от вноса, включително на украински продукти, тъй като ЕС (с право) отвори вратите си, за да подкрепи икономиката на Киев.

Тъй като селското стопанство представлява около 10 процента от емисиите на парникови газове в ЕС, фермерите също са засегнати от политиките за климата и „Зелената сделка“, която трябва да направи икономиката на ЕС климатично неутрална до 2050 г. Свързаната стратегия „От фермата до вилицата“ има за цел да намали пестицидите и торовете и да промени селскостопанските практики. Фермерите твърдят, че тези политики не отчитат реалностите в земеделието; допълнителните пари, които ЕС предоставя за „екосхеми“, не покриват разходите им, а бюрокрацията, необходима за получаването им, е толкова обременителна, че едва ли си струва усилието.

Земеделското лоби усети благоприятния момент да натисне - преди предстоящите избори за Европейски парламент през юни, на които антисистемните партии, особено крайнодесните, вече се очакваше да постигнат голям напредък. Крайнодесните политици се усъвършенстваха в експлоатирането на негативната реакция срещу разходите за зеления преход, особено сред селското население. Дясноцентристките партии се страхуват да не бъдат засенчени - и се съсредоточиха върху гласовете, които могат да получат, след като обещаха „прагматичен" подход (което обикновено означава размиване на климатичните цели).

ЕС вече трябваше да смекчи или да се откаже от някои водещи инициативи, включително закон за възстановяване на природата, целящ да обърне загубата на биоразнообразие. Дълго хваленият търговски пакт със страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина и други южноамерикански държави – бел. прев.) е дълбоко замразен. Брюксел заяви, че ще се опита да реши неотложните проблеми на фермерите, включително колебанията в цените и бюрократичните тежести на среща на министрите на земеделието на 26 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е домакин на „стратегически диалози“ с индустрията.

Както при други части на зеления преход, Брюксел и държавите от ЕС трябва да намерят начини да се придържат твърдо към общите цели, като същевременно смекчат въздействието върху най-уязвимите групи – чрез постепенно въвеждане на мерки във времето, изключения за по-малките ферми или предлагане на целенасочена подкрепа.

Нещо повече, като се има предвид значението на продоволствената сигурност, е необходим по-широк дебат за това къде във веригата на доставки трябва да се стоварят разходите за екологизиране: върху земеделските производители, върху данъкоплатците (чрез още по-високи субсидии) или върху потребителите и хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно. Тъй като броят на фермите в ЕС намалява поради консолидацията (тъй като по-младите поколения продават), вероятно трябва да се привлече повече частен капитал в земеделието - както се случва например в САЩ - който може да стимулира новите технологии и да извлече икономии от мащаба.

Някои правителства ще се притесняват от обезлюдяването на селските райони, увеличаващо тежестта върху жилищния сектор и този на услугите в градовете. Но, като се има предвид трудността да се изкарва прехрана от земеделие днес, превръщането на фермите в по-стабилни предприятия, притежавани от компании, които могат да си позволят да инвестират, може просто да помогне за задържането на повече хора при земята, завършва британското издание.