Продуктите на новите геномни техники са еквивалентни на спонтанно възникващи в природата или на класическата селекция. Този коментар в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria направи д-р Ивелин Ризов, държавен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони“, в Министерство на земеделието и храните.
„Характеристиката на живата природа е, че се адаптира към околната среда. Тази адаптация се постига благодарение на възникващи генетични промени. Именно това е процесът, който отнема хиляди години. Но човечеството преди 10-15 хиляди години е установило, че ако полага грижи за определени растения, отговарящи на неговите характеристики, те му дават повече добив, който го задоволява. По този начин исторически е възникнал селекционният процес, който също е свързан с кръстосване на две форми – бащина и майчина, при което полученото потомство е с генетична промяна спрямо генома на едната или другата форма“, обясни той.
По думите му плодовете и зеленчуците, които консумираме към настоящия момент, съществено се различават от тези, които са били преди 20 години. Промените са настъпили поради изисквания за техния транспорт, съхранение и предлагане в големите търговски вериги – чрез методите на класическата селекция са постигнати тези резултати. Според действащото европейско законодателство, ако една храна е генномодифицирана, то следва задължително да е отбелязано на етикета.
„Класическото ГМО, което предхожда новите геномни техники, също чрез методи на молекулярната биология въвежда геномни промени“, отбеляза д-р Ризов и напомни, че при възникването на ГМО възможностите на технологията, прецизността и ефективността на въвеждането на промени е била значително по-малка. „Новите геномни техники, които условно се появяват през последните 10-15 години, са с изключително по-голяма прецизност – от една страна на въвеждане на необходимата промяна, а от друга – секвенирането на значителна част от геномите на всички културни растения“, обясни експертът.
Той отчете, че създадените генетични карти дават пълната информация на наследствения геном на растението, както и за функционалните части от генома. „Това вече позволява да се въведе точно и ефективно необходимата промяна, разкри д-р Ризов. – Поради тази причина новите геномни техники се различават от класическото ГМО. В този смисъл, Европейската комисия установи, че е необходимо въвеждането на нова регулация по отношение на новите геномни техники, тъй като действащите за ГМО са от 2001 и 2003 г. Респективно това предложение за нов проект на регламент е резултат от постигнатия научно-технически прогрес от властта“.
Каква е разликата между продуктите на новите геномни техники и ГМО? Ще се компенсират ли грешките при генетично модифицираните организми с регулационни механизми? Какво е бъдещето на земеделието? Защо България се „въздържа“ по Регламента за нови геномни техники? Как се отразяват климатичните промени на новите геномни техники?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
11:00 | 16.01.24 г.
