Пшеницата - "тихото оръжие" на Русия, което вече не е толкова тихо

През април 2022 година бившият президент на Русия, сега зам.-председател на Съвета за сигурност на Русия, Дмитрий Медведев написа в своя канал в Telegram, че много държави зависят от доставките на хранителни продукти на Русия. "Нашата храна е нашето тихо оръжие. Тихо, но превъзходно", написа той и допълни, че Москва ще доставя храните си само на своите приятели.

Почти година и половина по-късно оръжието вече не е тихо, пише в коментар CNN. През 2022 г. Русия отгледа рекордна реколта от пшеница. През 2023 г. също се задават отлични добиви и се очаква Кремъл да използва това, за да изземе позициите, които Украйна има на зърнения пазар.

Въпреки оплакванията, че Западът спира износа на руски селскостопански стоки, делът на руската пшеница на пазара расте силно от февруари 2022 г., пише CNN. През тази селскостопанска година (която започва през юли) Русия ще изнесе над 47 млн. тона пшеница, или 22,5% от световния износ на тази селскостопанска култура. За сравнение, преди войната в Украйна Москва имаше дял от 16%, или 32,6 млн. тона.

В същото време делът на Украйна от 9% се свива до малко под 6 на сто, очаквани през този сезон.

"Нашата страна има капацитета да замени украинската пшеница - и като търговски доставки, и като безплатна помощ за нуждаещите се страни", заяви руският президент Владимир Путин по време на срещата на БРИКС през август. Само месец по-рано Русия напусна зърнената сделка, която даваше възможност на Украйна да изнася селскостопанска продукция през собствените си пристанища. В резултат през август страната е изнесла едва 50 хил. тона пшеница, спрямо 3-4 млн. тона в месеците, когато сделката работеше.

Основанието, посочено от Кремъл да се изтегли от инициативата, постигната с посредничеството на ООН и Турция, са ограниченията, които Западът поставя пред техния износ. След това Москва започна масов обстрел на пристанищна инфраструктура, която Киев използва за износа на пшеница, както и на зърнени складове.

Според анализаторите от Центъра за стратегии и международни проучвания Москва много добре знае каква е ролята на селското стопанство за икономиката на Украйна. Без възможност за износ на продукцията обаче и този сектор ще бъде унищожен. Преди военната инвазия селското стопанство осигуряваше 11% от брутния вътрешен продукт на Украйна.

Но пшеницата дава още едно оръжие в ръцете на Путин - с безплатната помощ за страните в нужда Русия си осигурява допълнителна подкрепа, особено от африканските държави.

Дори и за руските анализатори безплатната помощ не е нещо повече от ПР акция. Андрей Сизов от СовЭкон посочва, че 300-те хил. тона, които Москва обеща в края на юли, са нищожна част от износа и не покриват нуждите на развиващия се свят, които се изчисляват на 8 млн. тона на месец.

Спрените зърнени коридори тестваха единството на ЕС

Ограниченият износ през Черно море накара Украйна да потърси алтернативи и това се оказа тест на единството, който ЕС не издържа. Пет държави, сред които и България, се оплакаха, че евтини украински стоки заливат пазара им и поискаха временна забрана за вноса. Брюксел удовлетвори това искане, но постави краен срок държавите да организират така коридорите си, че товарите да минават само транзит през тяхната територия.

След 15 септември Киев очакваше ЕС да изпълни обещанията си и се обърна към Световната търговска организация (СТО) срещу своите съседи, за да разреши казуса.

А това предизвика недоволството на Варшава и напрежение между близките съюзници.

Падащите цени на пшеницата могат да са прът в намеренията на Русия

Но руските планове пшеницата да бъде превърната в оръжие имат една слабост - падащите цени. Русия изнася рекордни количества пшеница и макар че е определила под на цената (от 270 долара), пазарите реагират на големите количества. СовЭкон например съобщава, че пшеница от Румъния е пробила руската оферта и с цена от 265 долара за тон е спечелила търг за доставка в Египет.

Това означава, че въпреки рекордните количества, които Москва планира да изнесе, тя няма да получи очаквани рекордни приходи от това. Затова и анализаторите от S&P Global коментират, че страните от ЕС могат да спрат зръненото оръжие на Путин, ако понижат цените си. Тогава Русия ще има два хода - или да задържи цената, надявайки се някак ЕС да не превземе дела им на пазара, или да намали цените и да увеличи износа.

Около 8% от селското стопанство на Украйна не работи заради войната. Така реколтата през новата селскостопанска година намалява с 3,7 млн. тона до 13,4 млн. тона. Страната изнася най-активно в периода ноември - февруари, което означава, че все още украинската пшеница не е фактор на пазара. Ако обаче ограниченията продължават, то ще има и по-значимо влияние върху пазарите.