На 15 септември Европейската комисия (ЕК) реши да не удължава забраната за внос на украинско зърно - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, която се отнасяше за съседните на страната държави от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България, припомня Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Един ден по-късно Полша, Унгария и Словакия взеха нещата в свои ръце, като обявиха собствени забрани за внос на украинско зърно и други стоки. Те се позоваха на необходимостта да защитят своите земеделски производители от конкуренцията на значително увеличения украински внос.
Както Украйна, така и ЕК призоваха трите страни да се откажат от едностранното удължаване на ембаргото. Според говорител на Комисията институцията анализира мерките, предприети от трите държави от ЕС.
Междувременно Киев подаде жалба в Световната търговска организация (СТО) срещу трите държави. Януш Войчеховски, полският еврокомисар по земеделието, заяви, че е "доста изненадан, че Украйна е избрала този път", като се има предвид, че обемът на износа е нараснал рязко през последните месеци въпреки ограниченията.
"За нас е важно по принцип да докажем, че отделните държави не могат да налагат забрана за внос на украински стоки", казва се в изявление на Юлия Свириденко, първи вицепремиер и министър на икономиката на Украйна. По време на речта си пред Общото събрание на ООН украинският президент Володимир Зеленски заяви, че "политическият театър" около вноса на зърно само ще помогне на Москва.
"Солидарността на непълно работно време" не е в сила, единният пазар трябва да надделее
В понеделник министрите на земеделието на блока се събраха на заседание, на което някои от тях изразиха тревога от едностранните забрани на Варшава, Братислава и Будапеща, докато други заявиха, че разбират решенията им. "Смятам, че е не само грешка, но и противоречи на правото на Общността и очевидно на принципите на единния пазар, която и да е държава-членка да приема едностранни ограничителни мерки", заяви испанският министър на земеделието Луис Планас, който председателстваше заседанието. Той изтъкна, че 27-те страни от ЕС са защитили необходимостта от запазване на единството в защита на Украйна относно на "едностранните" забрани за внос на зърно и че са призовали да се предприемат мерки "с консенсус на всички".
Словенският министър на земеделието Ирена Шинко също изрази загриженост относно едностранните мерки и подкрепи значението на единния подход на ЕС. Германският министър на земеделието Джем Йоздемир разкритикува стъпката на правителствата във Варшава, Будапеща и Братислава като "солидарност на непълно работно време" с Украйна. "Не виждам също така как това може да бъде приведено в съответствие с правото на ЕС", добави той, като заяви, че неговата информация показва, че пазарът се справя добре с украинското зърно.
Австрийският му колега Норберт Тотшниг призова ЕС да гарантира функционирането на единния пазар, подчертавайки солидарността с Украйна, а също така и проявявайки разбиране и към съседните държави. Инфраструктурата трябва да бъде разширена, така че украинското зърно да стига до местата, където има по-голяма нужда от него - например в страните от Близкия изток и Африка, каза Тотшниг.
Украйна, която е основен производител на зърно, изпитва затруднения при износа на храни поради руската блокада на украинските пристанища в Черно море, която породи световна загриженост за доставките на зърно. В резултат на това ЕС се превърна в основен транзитен маршрут и дестинация за износ на украинско зърно, насочено към Африка и Близкия изток. В средата на юли Русия се отказа от Черноморското споразумение за износ на зърно, което преди това позволяваше на Украйна да изнася зърно през черноморските пристанища, и засили атаките срещу украинските експортни съоръжения.
ЕС подсили други пътища на солидарността - маршрути по суша и през реки, които бяха използвани за износ на над 44 млн. тона зърно от Украйна след руската инвазия. Хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че на украинското ръководство е изпратено ясно послание, в което се посочва, че Хърватия би искала да бъде транзитна страна, а не страна, наводнена от евтини зърнени култури, които могат да причинят проблеми на местните земеделски производители. По-рано този месец украински служители потвърдиха, че украински зърнени култури се изпращат през хърватските пристанища на река Дунав и адриатическите пристанища. "Въпреки че това е нишов търговски маршрут, той вече е популярен", казва Юлия Свириденко.
Мерки, протести, страх и зърно
Първоначално мярката на ЕС за временна забрана на вноса беше въведена през април и удължена през юни до средата на септември. Изправена пред срив на цените на местните пазари и пред гневни европейски фермери, забраната беше приета в отговор на логистичните затруднения и натрупването на пшеница, които доведоха до изкривявания на пазара на петте източноевропейски държави. Според ЕК тези изкривявания вече са "изчезнали", поради което въведените преди това временни ограничения "вече не са необходими". Решението беше взето, след като Киев се съгласи да въведе мерки като система за лицензиране на износа в рамките на 30 дни, за да "избегне драстичните увеличавания на зърнените култури", заяви ЕК.
Украинският министър на аграрната политика и храните Микола Солски, който говори чрез видеоконферентна връзка на срещата на ЕС по въпросите на селското стопанство, заяви: "Вярваме, че тази схема за действие ще удовлетвори всички страни и че дори онези три държави, които в момента се противопоставят на украинския износ на селскостопански продукти, също ще се присъединят към плана. Защото всички ние имаме една цел - победа в тази ужасна война. И за тази цел между нас трябва да има взаимно разбиране и взаимна подкрепа".
След изтичането на забраната на ЕС Унгария веднага обяви, че ще затвори границата си за 24 украински селскостопански продукта спрямо забрана за четири продукта преди това.
Полското популистко дясно правителство на партията "Право и справедливост" последва примера и удължи ембаргото върху украинското зърно. Въпросът е особено чувствителен преди изборите следващия месец, тъй като настоящото правителство има силна подкрепа в земеделските региони, и това доведе до разрив между Варшава и Киев. "Предупреждавам украинските власти: ако конфликтът ескалира, ще добавим и други продукти към забраната за внос на полска територия", заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки.Той обаче увери, че Полша - ключов съюзник на Украйна - ще продължи да помага на съседката си, но "не с цената на дестабилизиране на полския пазар".
След първоначалното объркване във връзка с изказванията от сряда на министър-председателя относно доставките на оръжие за Украйна, в четвъртък правителствен говорител заяви, че "във връзка с въпросите относно доставките на оръжие бих искал да ви информирам, че Полша изпълнява само предварително договорени доставки на боеприпаси и въоръжение. Включително тези, които произтичат от подписаните договори с Украйна."
Първоначално Словакия също обяви, че ще забрани вноса на четири стоки, включително пшеница, до края на годината. "Нашата позиция е, че ще прилагаме едностранни мерки, докато не бъде оценена системата от гаранции от страна на Украйна и няма гаранции, че вносът е под контрол", заяви словашкият министър на земеделието на Словакия Йозеф Биреш. Той заяви още, че ЕК е трябвало да въведе преходен период, за да се изпробва системата, за да се види дали е ефективна и дали ще предотврати неконтролирания внос, преди да бъде отменено ембаргото. Министърът обаче посочи, че въпреки новата ситуация подкрепата за Украйна и транзитът на нейното зърно до световните пазари остава. В четвъртък Украйна и Словакия се споразумяха да създадат система за лицензиране на търговията със зърно, което позволява забраната да бъде отменена веднага след като системата бъде създадена. На 30 септември в Словакия са насрочени предсрочни парламентарни избори за избор на членове на Националния съвет.
България се отличава от регионалните си съседи: много от местните производители на слънчогледово олио се оплакват от сериозен недостиг на семена и високи цени от началото на ембаргото. Въпреки това земеделските стопани в страната са недоволни от решението на своето правителство да не подновяват забраната след изтичането й. "Преработвателните предприятия внасят по-евтино зърно от Украйна, докато нашите разходи се утроиха от началото на войната", заяви на протест фермерът Ясен Наков.
Организациите на земеделските стопани представиха списък с пет искания и на 20 септември беше постигнато споразумение, с което правителството обеща да забрани вноса на украински слънчоглед, докато не бъдат договорени квоти за внос. Кабинетът се съгласи също така да въведе лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, да съкрати сроковете за изплащане на земеделските субсидии и да намали административната тежест за земеделските производители.
В Румъния, през която преминават най-големите количества украинско зърно за износ, селскостопанските организации преустановиха протестите за 30 дни, докато Украйна приложи мерките, договорени с Брюксел в замяна на отмяната на забраната за внос. Министърът на земеделието Флорин Барбу увери земеделските асоциации, че през този 30-дневен период няма да се внася нищо от Украйна.
Букурещ се съгласи, че лицензи за внос на зърно ще се дават само на румънски фермери и преработватели. Без необходимите одобрения зърно няма да премине границата, подчертало е правителството. Ако тези изисквания не бъдат спазени, Румъния също ще предприеме едностранна стъпка за забрана на вноса от Украйна, а земеделските производители се заканиха, че ще отговорят "с мащабни протести".
(БТА)
21:41 | 22.09.23 г.
