Хърватия намеква за ограничения на вноса на зърно от Украйна

Хърватският премиер Андрей Пленкович каза, че страната му няма да внася украинско зърно и не изключи забрана за такъв внос в съответствие с Полша, Унгария и Словакия.

„Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би означавало, че нашите фермери са в беда“, коментира Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА, пише Politico.

Киев започна правни действия в понеделник срещу Полша, Унгария и Словакия в Световната търговска организация (СТО) заради отказа им да премахнат забраната за внос на украински селскостопански продукти, припомня медията.

Полша, Унгария и Словакия въведоха едностранни забрани, за да защитят своите местни селскостопански индустрии от евентуален скок на износа на евтино зърно от Украйна. С решенията на местно ниво трите страни се противопоставят на Европейската комисия, която миналия петък разреши продажбите на украинско зърно в целия ЕС. България, с решение на Народното събрание, също прекрати ограниченията, които Комисията въведе в началото на май за период от 6 месеца заради опасенията на няколко страни от Централна и Източна Европа, вкл. и България, за изкривяване на пазара.

На въпрос дали Хърватия ще въведе подобна забрана Пленкович повтори, че хърватските пристанища в момента улесняват преминаването на украинско зърно към трети страни. Хърватия предложи на Украйна да изнася зърно през морските ѝ пристанища, тъй като Русия блокира износа през Черно море.

Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища, но маршрутът вече е „популярен“, коментира първият вицепремиер на Украйна Юлия Свириденко по-рано този месец.

Когато търговският представител на Украйна Тарас Качка съобщи пред Politico, че страната му ще съди Полша, Унгария и Словакия, дипломат е коментирал пред медията дали „този човек е пиян“.

Спорът за износа на украинската селскостопанска продукция нарушава единството в блока и поставя на изпитание отношенията между Киев и Брюксел в чувствителен момент от войната, която се проточи вече 18 месеца. Най-лошото обаче е, че това е предвестник на още по-сериозни битки, посочва медията.

Според Тарас Качка дипломатите от ЕС не са готови за „ясния език“ на Киев.

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир обвини Полша, Унгария и Словакия в „непълна солидарност“ с Украйна. „Когато ви е удобно, вие сте солидарни, а когато не ви е удобно, не сте“, коментира той в понеделник при пристигането му на срещата на министрите на земеделието от ЕС.

Според дипломат едностранната забрана не се налага заради икономически проблеми, а преследва национални политически цели.

Спорът разкрива един от конфликтите в сърцето на западния съюз, подкрепящ Украйна. Колко дълго още ЕС (и другите съюзници на Украйна) могат да поддържат подкрепата си за Киев, докато се изправят пред нарастващ натиск да стимулират вътрешните си икономики и да печелят гласове, какъвто е случаят на Полша.

Въпросът ще става все по-остър, тъй като Украйна – страна с изключителна селскостопанска мощ, се стреми да стане пълноправен член на ЕС.

Лидерите на ЕС изразиха необходимостта да се отвори вратата на блока за Украйна след началото на пълномащабното нахлуване на Русия. Все повече обаче Съюзът осъзнава, че приемането на опустошена от война страна с повече от 40 млн. души население ще изисква промяна из основи на самия ЕС.

Допускането на едновремешната житница на Съветския съюз до единния пазар на ЕС ще направи Украйна най-големият бенефициент на селскостопански субсидии в блока, което ще наложи преразглеждане на Общата селскостопанска политика. След това има по-големи въпроси, включително разходите за възстановяване на страната след войната, регионалната помощ и необходимостта от реформиране на вътрешните процеси в ЕС.

Ясно е, че сегашните държави-членки могат да загубят власт и пари в полза на Украйна. Зърното и селскостопанската продукция като цяло е първият тест.