Къде е балансът в търсенето на цена, на която производителите искат да продават зърно

„За нас категорично забраната трябва да продължи, имаме истински аргументи. Не става въпрос само за зърното, а за всички останали сектори, които от дълги години изпитват подобно напрежение от страна на пазара и невъзможност за реализиране на тяхната продукция“, коментира пред Bulgaria ON AIR Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара.

Тя е на мнение, че не може да се говори само с цифри, защото става въпрос за живи хора както от страна на земеделските производители, така и от страна на потребителите. По думите ѝ цифрите оборват финансовият министър Асен Василев, който твърди, че въпреки субсидията за земеделските стопани забраната на внос на украинско зърно нанася щети на хазната от невнесено ДДС, а откакто е в сила забраната – това по никакъв начин не е повлияло на цената на олиото.

Председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов предупреди, че няма диалог с браншовите организации какво би могло да се случи. "Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се тези предложения, а днес вече е на дневен ред да се гласува. Ние водим диалога вече, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство", смята той.

Според икономиста Юлиян Войнов всяко затормозяване на търговията води до увеличаване на цените.

"Украйна е един от най-големите производители и вносители на зърно, цените на продукцията на Украйна са борсови цени, които се влияят от търсенето и предлагането на световните борси. Поради самия факт, че Украйна се намира доста близо до България, цените тук са по-ниски, отколкото са цените във Франция например. Ако България затвори пазара си за внос на украинско зърно и слънчоглед, Украйна няма да спре да изнася, както го прави и в момента", категоричен е той.

Боянова обаче не е съгласна: "Ние не слагаме в нашите чинии слънчоглед и пшеница от полето. Съвсем нормално е да има преработка и това, което се твърди, че едва ли не се затормозява спирането на тази забрана, очевидно не се подкрепя с данни. Ние в момента имаме 600 хиляди тона слънчоглед, очакваме още 2 милиона слънчоглед, годишно се преработват около 2,6 и 2,8 тона за олио. Коя държава няма да подкрепи собствените си производители?"

Според нея българският слънчоглед има добри показатели за производството на олио.

"Не може да се твърди, че земеделските производители носят отговорност за крайната цена на продукта, който ние консумираме, или пък животновъдите за изхранване на животните. Учудени сме от думите на Денков, защото очевидно той не познава подпомагането на сектора. Това не са подаръци, това подпомагане отива за конкретни неща от земеделски производители. Това са думи за хора, които не са в нашия сектор, но винаги се вади това от ръкава - колко много пари се дават", отсече Боянова.

Георги Стоянов припомни, че на европейско ниво комуникацията е доста отворена. "Ако поискаме да се срещнем с еврокомисар, ще бъде въпрос на дни и веднага ще получим отговор. А пък в собствената ни държава ни е трудно да изкажем мнение и да изразим позиция. Заради това се стига до ситуация, в която едва ли не ние сме лошите. Ситуацията в момента не е като последните 10 години, ние влизаме в нещо ново и различно. Не е въпросът дори само за единия сектор, говорим за целия бранш", добави той.

Попитан какво ни очаква и дали ще плащаме по-ниски цени за основните хранителни продукти, ако забраната наистина падне, Войнов отговори: "Ако падне забраната, ще се облекчи вносът. В момента някои от мощностите за преработка на слънчогледово семе не работят. Причината е неразбирателството между преработвателната промишленост и производителите, най-вероятно става въпрос за цени, защото количеството така или иначе е налично в страната. И ако наистина ние имаме запасите, за които се говори, най-разумното е да се договори цена и всички да са доволни", надява се икономистът.

Той е убеден, че в момента конфронтацията не е полезна нито за държавата, нито за потребителите, нито пък за производителите. "По-добре е да имаме приходи от наше производство, отколкото от внос. Няма държава, която да не разчита на собственото си производство, най-малкото защото нашата земя и климат дават нещо много по-ценно, отколкото да си го внесем отвън", контрира Боянова и смята, че темата се политизира.

Какви са данните за наличие на слънчоглед, необходим за преработка? Има ли помощ от държавата за българските земеделски производители, които трябва да спазват по-високи изисквания в сравнение с украинските? Кога ще има риск-анализ за селскостопанската продукция в агро бранша? Аргументирани ла са доводите за падане на забраната за внос на украински слънчоглед? Ще се увеличат ли приходите в бюджета, ако забраната падне? Ще има ли протести на земеделски производители и фермери?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.