Толкова много морска вода се просмуква в оризовите полета на този ценен район за отглеждане на ориз, че Монсерат Сервуло обмисля да замени поне част от реколтата с водорасли и миди.
„Има твърде много сол“, казва 56-годишната земеделка, стоейки край полето, където е отглеждала ориз до миналата година. В момента то е пълно тук-там с трева и с кал. „Миналата година не беше добра, но поне имахме нещо“.
Повишаването на морското равнище, периодите на засушаване и горещите вълни нарушават производството на храни в Средиземно море – регион, чиято диета се възприема за културно съкровище, пише Wall Street Journal.
Тази година продължителната суша и изгарящата жега удрят селскостопанското производство особено силно, водейки до хаос на места от маслиновите горички в Испания до житните полета в Алжир, намалявайки добивите и принуждавайки фермерите да обмислят преминаване към по-устойчиви култури.
Последната гореща вълна засяга производството на храни и по други начини. Кравите произвеждат по-малко мляко, а пчелите са по-малко склонни да търсят цветен прашец, което свива производството на мед със 70% спрямо миналата година в Италия, посочва селскостопанската търговска асоциация на страната Coldiretti.
Климатът се променя по-бързо в Средиземно море, отколкото на повечето места на планетата. Средните температури вече са се увеличили с 1,5 градуса по Целзий спрямо зората на индустриалната епоха, което е повече от всички други региони с изключение на Арктика. Проблемите, пред които са изправени земеделците в Средиземноморието, дават предварителен поглед към предизвикателствата да се изхранва една по-гореща планета.
Делтата на река Ебро, където оризовите полета се простират на около 20 хил. хектара земя, е толкова уязвима, тъй като е подложена на двоен натиск от покачващите се морски нива и сушата.
Морското равнище на Средиземно море достига по-дълбоко във вътрешността на сушата, отколкото преди, и няма достатъчно прясна вода от река Ебро, която да изхвърли излишната сол от полетата. Поради продължителна суша тази година реката е толкова суха, че за първи път водоснабдяването на делтата беше прекъснато за дълги периоди от време.
Така някои фермери казват, че в момента се оформя най-лошата реколта, която някога са виждали. „Ако успеем да съберем 30% от това, което направихме миналата година, ще бъде много“, казва Сервуло, която отглежда сортове ориз, използвани за приготвяне на бира, зърнени закуски и местния специалитет паеля.
Краткосрочните решения включват преработка на повече отпадъчни води и покриване на канали, за да се ограничи количеството вода, което се изпарява. Създаването на буферни зони за противодействие на бреговата ерозия, например чрез изкуствени плажове, също може да помогне. Но това няма да реши проблема навсякъде.
„В някои райони производството на ориз вече не е осъществимо“, казва Карлес Ибанйес Марти, ръководител на климатичните промени в Eurecat, базиран в Барселона изследователски център, който изучава делтата на река Ебро. „Можете да се борите с това до известна степен, но адаптирането има своите граници и в един момент вече не можете да се адаптирате, трябва да се промените“.
Колко близо е тази повратна точка зависи от това колко бързо се повишават температурите и морското ниво. В районите за производство на ориз в Северна Италия сушата е толкова остра тази година, че някои земеделци вече са засадили соя, която изисква по-малко вода.
Учените не са оптимисти. Последният доклад на Междуправителствения панел на ООН по климатичните промени казва, че ефектите от глобалното затопляне в крайбрежните страни по Средиземно море вероятно ще се засилят през следващите месеци.
Учените в IRTA – Институт за за изследвания и технологии на агрохраните в испанския регион Каталуния, помагат на земеделците да се приспособят към климатичните промени, включително изучавайки различни риби, водорасли и миди, които най-добре ще заменят оризовите полета във влажните зони по делтата на река Ебро.
„Разработваме технологията, така че когато има нужда, можем лесно да я прехвърлим. Трябва да имаме данни от две-три години производствени цикли, за да покажем [на земеделците], че е надеждна, осъществима възможност. Ако ли не, те ще изоставят тези райони“, казва Енрик Гисберт, който следи земеделското подразделение в IRTA. “Това, което се случва тук, вероятно ще се случи и по други делти в Средиземноморието“.
IRTA разработва и нов сорт ябълки, предназначен да издържа на по-високи температури. Подобни изследвания се провеждат и на други места. В Израел изследователи наскоро разработиха нов сорт домати, устойчиви на суша.
Сушата затруднява по-бедния южен край на Средиземно море, където икономиките са принудени да внасят повече пшеница и други основни хранителни продукти. В Алжир и Мароко полетата с пшеница, ечемик и други основни култури по средиземноморското крайбрежие на страната са пожълтели много преди прибирането на реколтата, изсъхнали поради постоянната липса на валежи.
„Няма вода. Не можем да работим“, казва 80-годишният Мохамед Бахут, чието семейство отглежда пшеница и ечемик западно от Алжир, в регион между брега и алжирските планини, който е житницата на страната. Преди е отглеждал домати и други зеленчуци, но липсата на вода го е принудила вместо това да отглежда основни култури, които изискват по-малко вода.
„Ако добрият Бог не ни изпрати вода, с нас е свършено“, казва Бахут.
Някои се опитват да се възползват максимално от променящия се климат. В Южна Италия земеделците отглеждат тропически плодове като манго.
Отглеждането на плодове като банани, манго и авокадо се е увеличило три пъти в Италия през последните пет години и сега обхваща около 1200 хектара земеделска земя в най-южните региони на Италия Сицилия, Калабрия и Пулия, посочва Coldiretti.
В Северна Италия по-топлото време даде възможност за широкомащабно производство на домати и зехтин – култури, които допреди 15 години бяха запазени за централните и южните райони на полуострова.
„Увеличение с 1 или 1,5 градуса по Целзий означава, че сега можем да отглеждаме неща като пшеница в Северна Италия. Но ако повишаването на температурата е последвано от проливни дъждове и градушки с топчета, големи колкото топки за тенис, нещата стават много по-сложни“, казва Лоренцо Бацана, който отговаря за икономическите анализи в Coldiretti. „Адаптирането към климатичните промени не е толкова лесно“.
В страната на виното Лангедок в Южна Франция лозята са задушени от месеци на суша, а сега и от гореща вълна. Липсата на дъжд оставя гроздето дребно и спаружено, а топлината може да повиши алкохолното съдържание на виното и да притъпи характерните вкусове на тероара.
Лангедок, който се простира по протежение на Средиземно море близо до Испания, е един от френските региони, изложени на най-голям риск от увеличаващите се горещини и по-дългите периоди на суша.
„Рядко сме виждали толкова дълъг период без дъжд“, каза Кристоф Буске, президент на групата на винопроизводителите в Лангедок. „Гроздовите зърна не са много красиви. Много са, но са изключително малки“.
Лозарите от Лангедок търсят начини да защитят поминъка си от нарастващите въздействия на климатичните промени. Буске, който притежава лозе в Ла Клап, територия на Средиземно море, позволява на тревата да расте около лозята му, за да задържа повече влага в почвата, когато вали.
Те обмислят и засаждането на различни сортове грозде, които могат да издържат по-добре на суша и топлина. Това е рискована промяна, казва Буске, а новите лози отнемат години, за да пораснат – време, което той казва, че нямат.
„Проблемът е, че времето е срещу нас“, каза той. „Развитието на климата в Средиземно море се случва много по-бързо от очакваното“.
10:50 | 26.07.23 г.
