Могат ли градовете да се изхранват сами?

Стотици безупречно бели колони, осеяни с малки цилиндрични отвори по тях, покриват покрива на изложбения център Paris Expo Porte de Versailles в южната част на френската столица.

Ароматен босилек, аленочервени ягоди и големи масиви от тъмнозелено зеле никнат от всяка дупка на колоните, които са част от технологията за безпочвено земеделско решение, известно като кула за аеропонно земеделие, пише Bloomberg.

„Виждате ли, там няма нищо“, изтъква Южени Мерсие, издърпвайки една зелка, за да разкрие корените ѝ, висящи свободно в пластмасовата конструкция. „Когато ги поливаме, растенията поемат необходимото и ние рециклираме остатъчната вода, така че нищо не се губи“, добавя Мерсие.

Тя е управител на Nature Urbaine, най-голямата градска покривна ферма в Европа, която отвори врати през пролетта на 2020 г. С 14 хил. квадратни метра площ, нейната повърхност е почти толкова голяма, колкото футболното игрище на „Стад дьо Франс“ - националния стадион на Франция, който се намира недалеч от фермата - и може да произвежда повече от 10 тона плодове и зеленчуци на сезон, без да използва нито пестициди, нито почва. Според производителя Agripolis неговите компютърно контролирани хидропонни и аеропонни системи използват 80% по-малко вода и генерират с 62% по-малко въглеродни емисии от конвенционална ферма за същия добив. Миналата година компанията беше призната от Ecocert, френска сертифицираща организация, като първата градска ферма в света, чиято дейност всъщност компенсира напълно отделяните емисии.

Градски ферми като Nature Urbaine никнат като гъби из Париж, където сега се помещават няколко десетки подобни съоръжения. Няколко други френски града също залагат на това локализирано производство на храни. Защитниците на модела казват, че той може да намали потреблението на ресурси и въглеродните емисии, да укрепи социалните връзки в кварталите и да подобри продоволствената сигурност и устойчивостта на климата.

Тъй като изменението на климата изостря конкуренцията за пространство и ресурси, има все по-убедителни аргументи за селското стопанство, базирано във и около градовете. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) 79% от цялата храна, произведена в световен мащаб, се консумира в градските райони, но доставянето ѝ до масата нанася скъпи климатични щети. Проучване от 2022 г. установи, че километрите за доставка на храна, или разстоянието от фермата до масата, представляват една пета от всички емисии, свързани с храната — няколко пъти повече, отколкото се смяташе досега. Едно често цитирано изследване, проведено в Чикаго през 1998 г., установява, че продукцията, транспортирана до този град с камион, е изминала средно 1518 мили (2420 км).

„Трябва да използваме повече места за производство на храни, които са по-близо до мястото, където живеят хората“, изтъква Елиза Аполони, експерт по градско земеделие в Университета Болоня, Италия.

Остават много въпроси за това какъв вид градско земеделие - вертикални ферми, живи стени с ядливи растения, вътрешни оранжерии или открити покривни ферми - осигуряват истински ползи за околната среда. Но къде точно трябва да бъдат разположени и кой в ​​крайна сметка има полза от това?

Горе на покрива

Вертикалното земеделие събра милиарди долари от инвеститори в рисков капитал през последните години например, обещавайки да предостави храна чрез високотехнологични съоръжения, които разчитат на енергоемкото LED осветление. Но със значителни оперативни разходи и нарастващи цени на енергията, зараждащата се индустрия изпитва проблеми, свързани с оцеляването. Базираната в Берлин компания Infarm обяви, че ще съкрати 500 служители, а американската AppHarvest, която през октомври отвори най-голямата закрита ферма в света, заяви в своя финансов отчет, че са налице „съществени съмнения относно способността ни да продължим“.

„Вертикалното земеделие е по-продуктивно от другите видове градско земеделие, но просто не е устойчиво навсякъде“, признава Аполини. Места като Швеция могат да предоставят подходящи условия за вертикално земеделие поради ниските годишни нива на слънчева светлина и по-ниските разходи за енергия, добавя тя.

В много други географски ширини покривното селско стопанство, което често разчита на неизползваните градски пространства, може да представлява по-екологичен отговор. Според проучване от 2014 г. покривните ферми биха могли да осигурят 77% от 16-те хиляди тона храна, необходима за населението на Болоня – град, който има приблизително 82 хектара покривна площ. В отделно проучване от 2021 г., което разглежда 185 обекта в различни глобални градове, Аполини и другите съавтори установяват, че покривните операции са „все още оскъдни въпреки високия им капацитет за производство на храни“.

Подобно земеделие, базирано на сгради, има допълнителни предимства освен продукцията, която доставя, изтъква тя. „Покривните ферми идват с много потенциални ползи. Те могат да подобрят шумоизолацията, да помогнат за повторното използване на т.нар. „сива вода“ и топлината на сградите и да подобрят издръжливостта на покрива“, добавя Аполини.