Защо зърнопроизводителите в Източна Европа са изправени пред перфектната буря

Когато световните цени на зърното започнаха да падат миналата година след скока през първите месеци на войната в Украйна, тогавашният министър на земеделието на Полша призова фермерите да запазят реколтите си с надеждата за възстановяване и по-добра възвръщаемост.

Този залог се оказа лош за някои, пише Ройтерс. Близо година по-късно полският фермер Артур Конарски все още има около 150 тона зърно, залежаващи в склада, и казва, че някои от неговите конкуренти в третия по големина производител на пшеница в Европейския съюз имат още по-големи запаси в силозите си.

Земеделските производители в Полша и други източноевропейски страни, които държаха на по-високи цени, бяха застигнати от перфектна буря.

Скок в износа от Бразилия и Русия помогна за понижаване на световните цени на зърното, докато ЕС отвори границите си за безмитен внос на зърно от Украйна в знак на солидарност, след като Русия блокира черноморските пристанища на страната.

Въпреки че целта на ЕС беше да даде на украинските фермери изход за транспортиране на зърно и маслодайни семена до традиционните им пазари в Африка, Близкия изток и Азия - и да помогне за облекчаване на глобалната хранителна криза - голяма част от зърното остана в Източна Европа.

Поради недостига на местна продукция в Полша мелничарите и животновъдите, които отчаяно се нуждаеха от зърно, се обърнаха вместо това към потока от внос от Украйна, превозван през ЕС с камиони и влакове, казват търговци на зърно и фермери.

Правителствата в Източна Европа сочат Украйна за виновник за неволите на фермерите, но Адриан Вавжиняк, говорител на Полския синдикат на индивидуалните фермери, обяснява, че някои от проблемите в региона са причинени от самите тях, защото фермерите, насърчавани от политиците, са трупали запаси.

„Това доведе до по-ниски продажби при прибирането на реколтата и съхранение на зърнени култури от страна на фермерите, следствието от което плащат днес с намаляване на приходите от продажба на зърнени култури“, посочва той.

Местните купувачи имаха много алтернативни доставки. След като отвори границите си за украинско зърно, Полша е внесла 2,08 млн. тона царевица и 579 315 тона пшеница миналата година, спрямо едва 6269 тона царевица и 3033 тона пшеница през 2021 г.

 „Тъй като фермерите не продаваха, (мелниците за фураж и брашно) просто купиха украинско зърно, за да имат суровини за текущото производство“, казва полски търговец на зърно, който отказва да бъде назован, защото не е упълномощен да говори с медиите.

Едностранни забрани за внос

Въпреки че е верен съюзник на Украйна, Полша забрани вноса на украинско зърно през април в отговор на яростни оплаквания от фермери в селските райони, където подкрепата за управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) е силна.

Унгария, Словакия и България бързо последваха примера на Полша, предизвиквайки спор с Брюксел относно търговската политика и исканията за обезщетение за техните разгневени фермери от фондовете на ЕС.

Едностранните забрани за внос бяха премахнати миналата седмица, но едва след като Европейската комисия се съгласи да блокира вноса на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе в тези четири държави-членки и Румъния от 2 май до 5 юни.

Но проблемът едва ли ще изчезне.

Преговорите с Русия за удължаване на сделката, позволяваща износ на зърно през три от черноморските пристанища на Украйна за облекчаване на глобалната хранителна криза, висят на косъм.

Ако зърненият коридор, който трябва да изтече този месец, се срине, украинските фермери няма да имат друг избор, освен да изпратят целия си износ на зърно през Източна Европа.

Търговците на зърно казват, че цената, която плащат за украинското зърно, е в съответствие с нивата на европейския пазар, но е паднала доста под цените, които искат много фермери в Източна Европа.

Европейските цени на пшеницата достигнаха пикови нива след прибирането на реколтата през октомври 2022 г. от над 350 евро за тон, но оттогава паднаха до нивата отпреди инвазията в Украйна от около 235 евро. Тази цена също е далеч от пика от 450 евро за тон за европейската пшеница непосредствено след нахлуването на Русия.

"Фермерите обвиняват правителството, че цените са ниски заради украинския внос, което всъщност не е вярно", казва полският търговец на зърно. Същевременно украинските фермери твърдят, че получават много по-малко от пазарната цена, тъй като около 100 евро на тон се приспадат за покриване на транспорта до Източна Европа - много повече от разходите за изпращане на зърното им от черноморските пристанища.

Ограниченията на ЕС върху вноса на зърно също влошиха и без това мрачните перспективи за селското стопанство в Украйна, която беше третият по големина износител на зърно в света преди войната с Русия.

Украинските фермери казват, че им се е наложило рязко да намалят количеството култури като царевица и пшеница, които засаждат, поради високите разходи за износ от страната.

Треска за украински внос

Притокът на украинско зърно в Източна Европа засегна също възможностите на съседните страни от ЕС да изнасят собствените си култури, тъй като има недостиг на налични камиони и железопътни вагони.

В Румъния фермерите се оплакват, че местните мелници и преработватели не се интересуват от тяхната пшеница и царевица, твърдейки, че пред портите им се вият опашки от камиони с украинско зърно. Фермерите се затрудняват да намерят камиони з а превоз на собствените си стоки, като разходите за логистика са се увеличили със 70% в сравнение с преди войната.

„В целия ЕС и веригата за доставки малките продавачи, търговците и преработвателите на храни спечелиха“, казва Цезар Георге от консултантската компания AGRIColumn. „Румънските фермери системно пропускат възможностите за продажба на зърното си, започвайки от май 2022 г.“

От началото на конфликта около 17 млн. тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна по пътища, железопътни линии, както и шлепове по река Дунав, показват данни, публикувани от министерството на земеделието на Украйна.

Цялото количество зърно, което представлява около 38% от износа на Украйна, отиде в източната част на Европейски съюз, тъй като границите на Украйна с Русия и Беларус бяха затворени.

„Желанието на местните производители да запазят реколтата си в очакване на по-високи цени създаде недостиг на местния пазар, така че потребителите се втурнаха да купуват украинското зърно, налично по това време“, казват от украинския съюз на търговците на зърно UGA.

Други 28 млн. тона украински селскостопански продукти са били изнесени от нейните черноморски пристанища през специалния коридор, показват данни на ООН.

Слаба реколта и мухъл

В Унгария притокът на зърно от Украйна не е причинил същите проблеми със свръхпредлагането, както в Полша и България, поради катастрофалната реколта от царевица миналото лято.

"Полша беше най-изложена на проблема, защото самата тя имаше прилични реколти. Унгария имаше толкова лоша реколта от царевица, че трябваше да внася царевица, независимо дали имаше война в Украйна, или не", коментира Беноа Файо, анализатор в Strategie Grains.

Консултантската компания прогнозира, че запасите от царевица в Унгария всъщност ще намалеят през този сезон въпреки нарастването на вноса.

От унгарската биорафинерия Pannonia Bio казват, че са били принудени да купуват царевица от Украйна, Словакия, Полша и Румъния, за да поддържат бизнеса си, но дори и така са принудени да ограничат производството поради спада на местната реколта.

Компанията на унгарския фермер Андраш Пастор е събрала едва 15% от средната си реколта от царевица от полетата близо до източната граница на Унгария с Украйна и около половината от тях, около 2000 тона, все още чакат да бъдат продадени.

Замърсяването на някои запаси с токсичен страничен продукт от плесен, която процъфтява в сухи условия, също възпрепятства продажбите на унгарска реколта, като някои местни купувачи се обръщат към алтернативи поради опасения за качеството, казват фермери.

Въпреки това дори незамърсената царевица трудно намира купувачи.

Украйна е изнесла 1,7 млн. тона царевица за Унгария през годината след инвазията на Русия, в сравнение с едва 30 хил. тона преди войната, показват данни на митниците.

„Търговците не търсеха (унгарска царевица), защото не бяха сигурни в качеството, а унгарската продукция е и по-скъпа“, обяснява Пастор. „При наличието на по-евтина алтернатива те избраха по-рентабилния вариант.“