Галъп: Българите одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст при храните

На фона на нарасналия брой домакинства в България, които ограничават потреблението си заради високите цени на храните, българите одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничения в надценката. Общественото подозрение за високите цени е предимно към големите търговци, а хората не показват резерви към държавни намеси. 

Това са част от изводите от бърз сондаж на “Галъп интернешънъл болкан“, с който Министерство на земеделието проверява масовите настроения по актуалната напоследък тема за инфлацията при хранителните стоки.

Притеснението на българите, че им се налага да ограничават потреблението поради високите цени на храните, е широко споделяно – 80,2% от участвалите в проучването признават това. 83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11,9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценят. Социолозите отбелязват, че почти няма демографски различия в отговорите. Малко по-нюансирана е подкрепата за държавен контрол на надценката сред най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито жизнен стандарт надвишава средния за страната.

До голяма част от българското общество е достигнала информацията за проверки за ценообразуването на хранителните стоки в големите търговски вериги – 84,8% твърдят, че са чули за тях, а 15,2% не са запознати. Според резултатите от изследването над 90 на сто одобряват такъв подход, 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят. Минимални различия в отговорите са повлияни от жизнения стандарт, партийната ориентация и възрастта, посочват социолозите.

Изводите са, че предложения, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%), срещат широко одобрение.

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците – 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от участниците (2,3%) смятат, че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това.

По-възрастните са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите „търговците“) са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната. 

Обществото ни е автоматично критично и по отношение на големите търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм спрямо веригите достигат такава степен, че съществува почти единодушно в изследването убеждение, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци, коментират авторите. Дялове от половината до около две трети по различни индикатори приемат например, че рекламата на веригите заблуждава относно цените, качеството или пък приоритета върху родното производство, отчита проучването.

Критиката към търговските практики е в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата делът на тези, които смятат, че българските хранителни продукти на нашия пазар не са достатъчно, достига до близо 87%. В по-малките населени места този дял очаквано намалява – в селата, например, е около 70 на сто. Идеи, свързани със стимулиране (държавно подпомагане) на родното производство, срещат консенсус на нива над 90%. Интуитивно е и схващането, че българските хранителни стоки са по-качествени. В същото време обаче значителни групи в затруднено икономическо състояние, както и жителите на по-малките населени места, посочват сравнително по-често, че цената все пак е определяща за тях, когато пазаруват хранителни продукти.  

Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40,7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че закупуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако се прибавят и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25,2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от онова, което за краткост обикновено се означава като търговски вериги и подобни. Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн.

Когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е различна и малките квартални магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват предпочитаното място за пазаруване, а супермаркетите и хипермаркетите запазват основно място, но отстъпват.

Проучването е извършено от “Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на Министерството на земеделието. Изследването е проведено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) сред 1000 пълнолетни българи между 14 и 19 март.