Трудно се доказва картел. Обикновено някой вътре от картела трябва да „изпее”. Законът у нас не предвижда срок за доказване на един картел и затова е доста трудно да се докаже таен и писмен картел, рядко има такива документи.
Това обясниха икономистът Георги Ангелов и адвокат Христо Копаранов. Те коментираха темата ца цените на храните и образуваните от Комисията за защита на конкуренцията три производства заради евентуален картел при цените на храните.
„Преди години КЗК беше на ръба да накаже петролните фирми за картел, но накрая не можа да го докаже и така и не се стигна дотам“, припомни по Нова телевизия Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество”.
По думите му първият, който „изпее”, който докладва на Комисията, даде документи и доказателства, няма да бъде глобен.
Икономистът посочи, че според предварителните анализи на антимонополната комисия, засега нямат доказателства и сега започват да ги търсят. „Те имат интервюта по медиите на председатели на асоциации, които казват какви трябва да бъдат цените. Ако някой знае цените, може би се координира с другите. Но все още няма доказателства”, повтори Ангелов.
„За мен, да кажем, в олиото има нещо проблемно. Там комисията КЗК вече 11 месеца разследва и все още няма резултат. Ако започне да излиза нещо, то ще е първо в олиото. Там има голям играч, който доминира пазара”, посочи икономистът. Той припомни ситуацията, в която беше пуснат слух, че олиото свършва и това създаде паника. „Ако някой нарочно го е създал това, през тролове например, значи има някаква следа”, коментира икономистът.
Ценовият картел е такъв, в който потенциални конкуренти помежду си се разбират съвместно да поддържат еднакви цени, които обикновено са над пазарните. Това може да става и в рамките на браншова организация, която да се използва като платформа, в която да се разбират предприятията, коментира адвокат Христо Копаранов пред Bulgaria ON AIR.
„В случая производствата засягат и браншови организации на търговците", отбеляза той.
По думите ум в закона няма срок за доказване на един картел и затова е „доста трудно да се докаже таен и писмен картел, рядко има такива документи“.
Освен това разследването на картели е сложно и отнема много време, допълни той, посочвайки, че затова са предвидени правомощия КЗК да влезе в офисите и да изземе документи.
„Към момента няма установен картел, всякакви доказателства са възможни - ако може да се установят провеждани разговори и ако практиката на предприятията показва следване на споразумение за еднакви ценови политики", каза още Копаранов.
Той обясни и процеса по разследване на евентуален картел.
„В момента КЗК ще събира доказателства, след което ще се събере да реши дали да отправи обвинения за картел. Предприятията имат възможност да представят доказателства и аргументи. Глобата подлежи на обжалване. Другите мерки, които КЗК може да наложи, обикновено се изпълняват веднага“, каза адвокат Копаранов.
Той отбеляза, че санкциите са доста високи, а КЗК дори може да наложи конкретни поведенчески задължения на предприятията.
"Може да наложи мерки, които да предотвратят последващо разбирателство. Предвиден е и стимул за предприятията - на първото, което си признае за картел, не му се налага санкция. Самите предприятия са наясно кое би проработило", посочи юристът.
Той подчерта, че КЗК би трябвало да следи за картел и "без този политически натиск и драстично недоволство от хората". Би трябвало да се види за какъв период назад е съществувал картелът, смята Копаранов.
Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" също коментира по bTV, че картел трудно се доказва, защото трябва да има доказателства.
„Антимонополните органи в повечето държави прилагат една друга стратегия – снизхождение към някой, който даде информация – участник в картела, който издаде заверата. Надявам се и българския орган да направи такава сделка с някого, който издаде информация“, заяви Богомил Николов.
Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите заяви, че не подвеждат потребителите. „Когато в един пазар има 300 производители, не може да има и помисъл за картел. Това е невъзможно, а е и сдружение на конкуренти. Ако скрием информация от потребителите за качеството на храната, подлежим на санкции“, каза Зоров.
Ивайло Гълъбов от Асоциацията на птицевъдите, която също е обект на проверката на КЗК, посочи, че не могат да определяме цените на яйцата, а само да правят прогнози и анализи. Коментират се пазарните цени, които са известни.
Днес ще бъде представена информационната платформа на служебното правителство за проследяване цените на основните хранителни стоки. Платформата ще съдържа информация за цените на около 50 хранителни продукта от първа необходимост. Потребителите ще имат възможността да проследяват цените и надценките по цялата верига от производители, през дистрибутори до търговците на дребно.