Вече има реакция на пазара след предприетите от държавата мерки за цените на храните. В това увери по БНТ служебният министър на земеделието Явор Гечев. „Още отсега започваме да прилагаме нормативна рамка, няма да чакаме Народно събрание“, съобщи той и заяви, че надценката на продуктите в магазините не трябва да надвишава 20%.
Според него елемент от цената на щанда, който да е включен в надценката, са всички N на брой такси, реклами, табелка, етикет, допълнителни такси на оборот. Гечев е категоричен, че трябва да се спазват добрите търговски практики.
Той потвърди, че на сайта на Министерството на земеделието от години има информация за събирането на цени. "Всички данни, които ползваме, са публични. За да ги направим по-приложими, правим допълнителна електронна платформа, която медиите и гражданите всеки ден ще могат да виждат. Ние стъпваме на истински данни, това не са измислени данни, те се подават и в Евростат", обясни министърът.
Той поясни, че почти е завършена информационната платформа за цените на продуктите, готова е и първата наредба за контрола на хранителната верига от внос до щанд. "Работи се и по още една наредба, която забранява т.нар. нелоялни търговски практики, чрез които търговците качват цените“, уточни Явор Гечев.
Министърът добави, че държавата може да въведе различни видове мерки, включително електронни етикети за основни продукти в магазините. "Електронният етикет е малък компютър. В редица държави това е етикетът, който има фискална памет и е свързан с редица платформи, които проследяват цените онлайн. Можем да въведем подобни етикети за редица продукти, които проследяваме", отбеляза Гечев и се надява веригите да съдействат на този процес.
Той увери, че държавата няма да води битки и войни с търговските вериги, което обаче не означава, че не разполага с инструменти, с които да си върши работата. По думите му огромна част от цените при хранителните продукти са започнали да влизат в промоции до 25%.
„Дори и да се обмисля намаляване на ДДС на някои хранителни продукти, това е въпрос на многогодишна финансова рамка и на редовен бюджет. Служебното правителство няма такъв инструмент“, коментира Гечев. Що се отнася до хляба, министърът на земеделието се позова на статистика, която показвала, че на практика цената не е повишена.
Министърът увери, че хлябът в България се прави само от българска пшеница и опроверга твърденията на зърнопроизводителите, че украинската пшеница влязла в нашата страна е в значими количества. Той дори разкри, че има върнати количества зърно, тъй като не отговаряли на изискванията.
„От 1 януари 2023 г. са влезли около 14 хил. тона пшеница и на фона на 7,5 милиона тона производство, не е значително, смята Гечев. – Повече са количествата внесен слънчоглед – 126 хил. тона. Данните, които имат зърнопроизводителите, ги имат от мен.“
10:32 | 08.03.23 г.
