За пример той даде 1996 година, когато премиерът Жан Виденов „натискаше административно цената на пшеницата, на брашната, защото идваха избори и хлябът не трябваше да поскъпва“, но след това цената им скочи.
"Имаме Закон за защита на конкуренцията. Защо този закон трябва да се включва кампанийно – той трябва да работи“, коментира икономистът и обясни, че страната ни има национална аграрна политика и обща аграрна политика на ЕС, която дава рамката, а всяка страна определя как ще се позиционира вътре в тази рамка.
Боюклиев смята, че добра практика има с френските фермерски пазари, благодарение на които се скъсява веригата на доставки. "Навсякъде има фермерски пазари, които общината, заедно с държавата подпомага, дават се не само субсидии, но и се осигурява транспорт, за да има къса верига, за да има пресни продукти, мляко, което не е манипулирано или само е пастьоризирано и отива при потребителя. Това е европейска аграрна политика, която у нас за съжаление не се случи", потвърди икономистът.
Според него в България се направи половинчата аграрна реформа, защото след връщането на земята не е проведена структурна аграрна реформа, при която „да се формират истинските семейни стопанства и след това кооперациите“.
По думите му липсва последователна и непрекъсната работа в тези направления и не се изпълнява европейската директива за търговските практики.
Боюклиев настоява да се приемат работещи закони, които да улеснят късите вериги с доставки на български продукти "от нивата до масата".
Обективен ли е скокът на цените на храните или надписват по веригата? Какво можем да научим от опита на Гърция по отношение на "джентълменските споразумения" между министър-председателя и хипермаркетите, за да се постигнат по-ниски цени на хранителните продукти? Остава ли България с най-висок данък ДДС върху храните?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
11:00 | 10.02.23 г.
