Черноморските пристанища остават най-бързия начин за износ на зърно от Украйна

Украйна отчаяно се опитва да изнася големите си количества зърно по суша, реки и релси, за да помогне за предотвратяването на световна продоволствена криза, но няма шанс да постигне целите си, ако блокадата на Русия на черноморските ѝ пристанища не бъде вдигната, съобщи представител на правителството, цитиран от Ройтерс.

Преди Русия да изпрати войски в Украйна на 24 февруари страната имаше капацитета да изнася до 6 млн. тона пшеница, ечемик и царевица на месец, но износът се срина до едва 300 хил. тона през март и 1,1 млн. тона през април.

Макар че правителството иска да го повиши до 2 млн. тона, то се натъква на логистични проблеми, вариращи от липса на влакови композиции и камиони до товарни вагони, използващи по-широки релси от съседните страни, препятствия, за чието преодоляване може да са необходими години и милиарди долара.

В момента Украйна има най-малко 20 млн. тона излишък от зърно в силозите и консултантската компания АПК.Информ счита, че други 40 млн. може да са налични за износ след прибирането на следващата реколта това лято.

„Има глад в Африка и в други страни. Виждаме динамика на хора, които остават без храна от година на година“, коментира Роман Русаков, високопоставен представител на украинското министерство на земеделието. „Не можем да си представим какво може да се случи, ако Украйна не изнесе излишъка си следващия сезон.

„Пристанищата са необходими. Но ние със сигурност ще подобрим железопътната си логистика. В същото време речните пристанища ще свършат добра работа. Но дали това ще е достатъчно за постигане на целта от около 6,7 млн. тона на месец. В никакъв случай“, отбеляза Русаков пред Ройтерс.

„Първата задача е да достигнем 2 млн. тона“, допълни той.

Цените на пшеницата достигнаха рекордни върхове през март, а повишаването на цените на храните предизвика протести в развиващи се страни и също така допринася за ускоряването на основната инфлация в света.

ООН се опитва да съдейства за сделка за доставянето на украинското зърно от черноморски пристанища като Одеса. Русия заяви, че иска отмяна на санкции като част от сделката и също така обвинява Украйна, че е минирала собствените си води.

Дипломатическо решение

В Одеса големи силози над пристанището и кораби, натоварени със зърно, стоят блокирани на кея в очакване да бъде договорено безопасно преминаване.

„Одеса трябва да бъде повторно отворена и трябва да имаме споразумение за повторното отваряне. Това дипломатическо решение трябва да бъде обсъдено“, коментира Пиер Вотие, който отговаря за Украйна в Организацията на ООН за прехрана и земеделие.

Без достъп до морето Украйна е съсредоточена върху алтернативни маршрути за постигане на целта си от 2 млн. тона на месец.

Министерството се надява да изпрати между 700 хил. и 750 хил. тона на месец от две малки пристанища на река Дунав към Румъния, откъдето зърното да бъде доставено в Северна Африка и Азия. Останалата част ще заминава по шосе и релси към Европа.

Но засега напредъкът е бавен. В първите 22 дни на май само 28 хил. тона са били изнесени по шосе. Железопътният транспорт е по-обещаващ вариант, но остава сложен и скъп. Украинските влакове трябва да спрат на границите си, защото жп релсите им от съветската ера са с 9 см по-широки от тези в европейските съседи.

След това зърното се пренатоварва във вагоните на различни влакове, а това отнема време и ограничава количествата, които може да бъдат изнасяни.

След като зърното премине през инспекции, следващото препятствие е липсата на капацитет за съхранение в европейските пристанища, където десетки хиляди тона зърно трябва да бъдат прибирани в пристанищни зърнохранилища и по-късно са натоварвани на кораби.

В Украйна Серхил Ярош, ръководител на мелницата Млибор в Чернигов, северно от столицата Киев, наблюдава пристигащите камиони, за да бъдат натоварени с царевица, която вече не може да бъде смляна заради нанесени щети по време на боевете в последно време.

„Качеството на нивите е много добро. Зимните студове не оказаха негативно въздействие. Затова очакваме много добра реколта“, коментира Ярош.

„Ако международната общност наистина е загрижена за хората в другите страни, трябва да започнем за мислим заедно как да разрешим логистичните проблеми“, допълни той.