Има ли риск от недостиг на зърно у нас заради войната в Украйна?

Цените на зърното на световните пазари достигнаха нови рекордни върхове заради засилващите се притеснения за недостиг на предлагането, след като войната в Украйна спря износа на зърно от страната и Русия. Двете държави съставляват около 30% от търгуваното зърно в света.

Експерти в областта на храните и земеделските стоки са притеснени за сигурността на хранителните стоки в бедните страни, както и от високата инфлация при храните в световен мащаб. 

Как България реагира на рисковете?

Правителството планира да изкупи количества зърно и пшеница, за да запълни държавния резерв. Преди дни стана ясно, че държавата ще изкупи необходимите количества зърно за задоволяване на нуждите на българското население. Това беше решено на заседание на Консултативния съвет по зърното с участието на премиера Кирил Петков. По този начин земеделските производители ще могат да реализират своята продукция, а от друга страна българските граждани няма да имат притеснения за липси на пазара у нас.

Предстои да бъде уточнен механизмът, по който държавата да закупува зърното.

Набавяме още пшеница и фуражно зърно за месеци напред

С оглед на продоволствената сигурност се очаква държавата да изкупи от зърнопроизводителите 1,5 млн. тона пшеница, която ще е достатъчна до юни 2023 г. по информация на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. "Това, което правим в момента, е да набавим още от пшеницата за резерва – това е хлебна пшеница и фуражно зърно“, заяви пред БНР Николай Василев, председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". 

„Имаме достатъчно за месеци напред като количества засега. Колко е въпрос на класифицирана информация. Мисли се като възможност да имаме достатъчно хлебно зърно за населението за месеци напред", уточни още Василев.

Той коментира, че за страната е важно в резерва да има достатъчно количества горива, хлебна пшеница, консервирани храни, бутилирана питейна вода, растително масло, лекарства и медицински изделия.

"За гладни години не мога да говоря за България, нямаме затруднения в доставките на горива или на пшеница, а имаме и достатъчно количества", посочи той. По думите на Василев от резерва може да се помогне на Украйна с това, което те поискат.

„Би следвало в складовете на държавния резерв да има количество, достатъчно за 60 дни. Виждаме, че в случая презапасяването ще е за близо година и половина“, коментира държавната намеса на зърнения пазар Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Според Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН до криза у нас обаче може да се стигне не само заради дефицит на жито.

"Войната може да удари земеделското производство - 30% от добива на зърното зависи от азота, а той е 60% природен газ. 80-90% от азота в Европа идва от Русия и Украйна. Тези заводи се контролират от "Газпром", каза Боюклиев пред Bulgaria ON AIR. 

Изчисленията показват също, че 40% от себестойността на зърното се формира от горивата, необходими за сеитба, обработка, жътва. Експертът прогнозира, че земеделските производители ще изпитат големи трудности. Затова и цената на хляба не може да се прогнозира.

Точно преди седмица ресорни министри от кабинета и представители на големи търговски вериги увериха, че България има запаси от зърно за следващите 2 години и няма недостиг на храни у нас.

Българските граждани трябва да са напълно спокойни за доставките на стоки на фона на кризата в Украйна, заявиха след среща министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и земеделският министър Иван Иванов със Сдружението за модерна търговия и представители на големите търговски вериги у нас.

Няма риск България да остане без зърно, гарантира земеделският министър Иван Иванов.

"Страната разполага със запас от зърно за следващите две години, което гарантира спокойствие на пазара. Складовете са пълни, няма недостиг на храни и няма да позволим страната да остане без зърно“, каза земеделският министър.