fallback

През 2024 г. глобалното затопляне за пръв път е преминало прага от 1,5 градуса по Целзий

Политическата воля за намаляване на въглеродните емисии отслабва въпреки нарастващите климатични бедствия

13:43 | 10.01.25 г. 2

Светът е преживял първата си пълна година, в която температурите в света са превишили с повече от 1,5 градуса по Целзий нивата в прединдустриалната епоха, съобщават учени, цитирани от Ройтерс.

Крайъгълният камък беше потвърден от Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“, която съобщи, че изменението на климата тласка температурата на планетата до невиждани от съвременните хора нива.

„Посоката е просто невероятна“, заяви директорът на службата Карло Буонтемпо пред Ройтерс и уточни, че всеки месец през 2024 г. е бил най-горещият или на второ място сред най-горещите от началото на воденето на статистика.

Средната температура на планетата през 2024 г. е била с 1,6 градуса по Целзий по-висока, отколкото през 1850-1900 г. - „прединдустриалния период“ преди хората да започнат да горят в голям мащаб изкопаеми горива, емитиращи въглероден диоксид, съобщава службата „Коперник“.

Миналата година е била най-горещата в света от началото на воденето на статистика, а всяка от последните десет години е била сред десетте най-горещи в историята.

Британската метеорологична служба потвърди, че 2024 г. вероятно е преминала прага от 1,5 градуса по Целзий, макар че определя малко по-ниска средна температура от 1,53 градуса по Целзий за годината. Американски учени също ще публикуват климатичните си данни за 2024 г. в петък.

Правителствата обещаха въз основа на Парижкото споразумение от 2015 г. да се опитат да предотвратят опасността средните температури да надхвърлят 1,5 градуса по Целзий, за да избегнат по-сериозни и скъпи климатични бедствия.

Първата година над 1,5 градуса по Целзий не нарушава тази цел, която отчита по-дългосрочната средна температура. Буонтемпо заяви, че нарастващите емисии на парникови газове означават, че светът е напът скоро да премине целта от Парижкото споразумение, но допълни, че все още не е твърде късно страните бързо да намалят емисиите, за да избегнат опасността затоплянето да продължи да се увеличава до бедствени нива.

„Не всичко е свършено. Имаме силата да променим курса от сега нататък“, счита Буонтемпо.

Последиците от изменението на климата вече са видими на всеки континент, като засягат хора от най-богатите до най-бедните страни в света.

Горските пожари, които бушуват в Калифорния тази седмица, отнеха живота на най-малко петима души и унищожиха стотици домове. През 2024 г. Боливия и Венецуела също преживяха катастрофални пожари, а проливни дъждове връхлетяха Непал, Судан и Испания. Мексико и Саудитска Арабия бяха в плен на горещи вълни, които отнеха живота на хиляди хора.

Изменението на климата влошава бурите и проливните дъждове, тъй като по-горещата атмосфера може да задържа повече вода, което води до силни порои. Количеството на водните пари в атмосферата на планетата е достигнало рекорден връх през 2024 г.

Но макар че разходите за тези бедствия излизат извън контрол, политическата воля за инвестиции в ограничаване на емисиите отслабна в някои страни.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, нарече изменението на климата измислица въпреки консенсуса сред учените в света, че то е причинено от хората и ще има тежки последици, ако не се намери решение.

САЩ са преживели 24 климатични и метеорологични бедствия през 2024 г., при които причинените от щетите разходи са надхвърлили 1 млрд. долара, включително ураганите „Милтън“ и „Хелийн“, сочат данните на Националната служба за океански и атмосферни изследвания.

Чуквумеридже Окереке, преподавател по глобално управление на климата в Бристолския университет във Великобритания, казва, че прагът от 1,5 градуса по Целзий трябва да бъде „суров сигнал за пробуждане на ключовите политически играчи да действат заедно“.

„Въпреки всички предупреждения, които отправиха учените, държавите... продължават да не се придържат към отговорностите си“, коментира той.

Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, основния парников газ, е достигнала нов връх от 422 части на милион през 2024 г., сочат данните на службата „Коперник“.

Зеке Хаусфатер, изследовател в американската организация с идеална цел Berkeley Earth, заяви, че очаква 2025 г. да бъде сред най-горещите в историята, но вероятно не на първо място в класацията. „Но тя все пак ще бъде в топ три на най-горещите години“, допълва той.

Причината е, че макар най-големият фактор за затоплянето на климата да са емисиите, предизвикани от човека, температурите в началото на 2024 г. се повишиха допълнително от климатичното явление „Ел Ниньо“, което сега се насочва към по-прохладния си вариант „Ла Ниня“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:43 | 10.01.25 г.
fallback
Още от Екология и ESG виж още