ООН не успява да спаси света от изменението на климата

Ако се надяваме да избегнем най-катастрофалното затопляне на планетата, може би скоро ще ни е необходимо нещо, което да изпълни ролята, която глобалните преговори за климата отдавна играят - ако изобщо има такова, пише Марк Гонглоф за Bloomberg.

Преговорите на Организацията на обединените нации (ООН) за ограничаване на употребата на пластмаси завършиха с неуспех през ноември. Това се случи само няколко дни след провала на последния кръг от преговорите на ООН за климата, който дойде скоро след провала на преговорите на организацията за биоразнообразието. Както по-рано написа Дейвид Фиклинг от Bloomberg, „цялата машина на екологичната дипломация скърца“.

Няма причина да очакваме скорошно възстановяване, смята анализаторът. Враждебно настроеният към климатичните въпроси Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, а зелените партии получиха удар на тазгодишните избори за Европейски парламент. Правителствата по целия свят се отмятат от и без това оскъдните си ангажименти за ограничаване на емисиите на парникови газове, които нагряват планетата. Компаниите просто се отказват от целите си за опазване на околната среда. Производители на петрол като Саудитска Арабия и Русия се намесват в преговорите в ООН, за да осуетят евентуални резки ходове. Петролните държави понякога дори ръководят преговорите. В Азербайджан, която беше домакин на конференцията по въпросите на климата COP29, хората буквално се къпят в суров петрол.

"Може би се надявате, че дори политиците, които не искат да се занимават с петрола, в крайна сметка ще видят проблема в това да оставят климатичните промени без контрол, излагайки избирателите си на всичко - от природни бедствия до по-високи цени на яйцата", пише още Гонглоф. Но изглежда не всички гласуващи държат на отговорността към планетата. Ново проучване на университета „Бокони“ в Милано установи, че гласоподавателите са възнаградили италианските политици, които отричат глобалното затопляне. Всъщност те просто са си приписали заслуги за справянето при бедствията след опустошителната, предизвикана от климата, ветрова буря, която връхлетя североизточната част на страната през 2018 г.

Възможно е също така, вместо да се превърнат в „зелени воини“, десните политици да прегърнат това, което авторът Ричард Сиймур нарече „национализъм на бедствията“ - да използват опустошенията от изменението на климата като извинение, за да се опрат още по-силно на своите антиимигрантски и реакционни политики. Тогава до екофашизма остават само няколко малки крачки, казва анализаторът.

Предишни договорки на ООН, като Парижкото споразумение от 2015 г. и допълнителните стъпки, които страните се съгласиха да предприемат на преговорите в Глазгоу през 2021 г., стимулираха глобалния напредък в областта на климата. Заедно тези две споразумения, ако се спазват, биха могли да ограничат затоплянето до по-малко от 2 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалния период, казва климатологът от Пенсилванския университет Майкъл Ман. Това е далеч под затоплянето от 3,6 градуса по Целзий, което учените очакваха преди 2015 г.

В същото време Ман се присъедини към други експерти по климата, които призовават за преразглеждане на очевидно проблематичния процес на преговори. Въпреки постиженията си, тези преговори все още не са направили достатъчно, за да поставят света на пътя към постигане на крайната цел на Парижкото споразумение за задържане на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.

„Няма съмнение, че тези споразумения доведоха до действия, които намалиха прогнозираното натрупване на парникови газове в атмосферата“, заяви Алис Хил, старши сътрудник по въпросите на енергетиката и околната среда в Съвета за международни отношения. „Въпреки това, те все още не са достатъчни, за да ни предпазят“, добави той.

И така, какво не просто ще замени изгубената енергия, когато преговорите престанат да бъдат продуктивни, а ще я засили? Има много кандидати, но никой от тях все още не изглежда подходящ за тази задача. Но може би заедно и с течение на времето те ще могат да генерират достатъчно енергия, за да запазят планетата обитаема.

Икономика

Неумолимият икономически импулс на зеления преход оцеля при първата администрация на Доналд Тръмп и след това се засили. Кингсмил Бонд, енергиен стратег в мозъчния тръст RMI, предполага, че все още сме в ранните етапи на S-образната крива на експлозивен растеж на възобновяемите енергийни източници. Когато тя стане параболична, банките и компаниите няма да имат друг избор, освен да яхнат вълната. Глобалната икономика ще се преобърне с главата надолу.

„В момента сме на върха на объркването, но до края на десетилетието ще има яснота. Когато хората се събудят, на финансовите пазари ще настъпи разплата“, смята той.

Местни жители

Първият мандат на Тръмп подтикна американските щати и градове да предприемат собствени действия за климата и те се готвят за повторение на този сценарий, но този път с малко повече политическа власт и по-силни икономически аргументи, посочи Кендра Пиер-Луис от Bloomberg Green. Такива действия на местно ниво могат да бъдат възпроизведени по целия свят и в рамките на региони и индустрии - движение отдолу нагоре, което контрастира с процеса на ООН отгоре надолу.

Китай

С абдикацията на Тръмп от трона Китай става фактическият световен лидер в областта на климата. Азиатската страна вече огъва световната икономика, като произвежда евтини компоненти за възобновяема енергия и електрически превозни средства, а въглеродните ѝ емисии могат да достигнат своя връх преди 2030 г. Тя също така е жадна за глобално влияние и това е нейният голям шанс. 

Европейски съюз

Европейският съюз (ЕС), който номинално е втората по големина икономика в света, е задължен по закон да намали емисиите си, което би трябвало да ускори зеления преход. Авторът Томас Мийни дори изказа предположението, че триумвиратът от Китай, ЕС и Wall Street ще доведе света до по-зелено бъдеще. В момента подобен съюз изглежда малко вероятен, тъй като Брюксел налага високи мита върху произведените в Китай електрически превозни средства, а Wall Street се издържа от богатството на изкопаемите горива - поне докато S-образната крива наистина не се раздвижи.

Съдилища

Някои активисти в областта на климата се обръщат към съдилищата, за да принудят замърсяващите държави и компании да почистят след себе си или да си платят. Тази седмица Международният наказателен съд на ООН в Хага започна да разглежда дело, заведено от над 100 държави и неправителствени организации срещу развитите страни. Голям късмет би било да накарате САЩ, управлявани от Тръмп, да се съобразяват с решенията на Международния съд. Или пък да прокарате някое голямо съдебно решение срещу компании за изкопаеми горива през Върховния съд, доминиран от кандидати на Тръмп. Все пак едно решение срещу замърсителите ще създаде правен прецедент, който може да засили натиска за промяна.

Вие

Останалите не трябва да чакат тези други играчи да се разберат. Изборът на потребителите може да помогне за определяне на тенденциите, а общественият натиск може да бъде още по-ефективен за повлияване на правителствата и корпорациите. В момента почти не използваме тези инструменти. Но ако искате нещо да бъде направено както трябва, понякога трябва да го направите сами.