Няколко развиващи се страни, принадлежащи към Глобалния юг, и активисти за опазване на околната среда осъдиха споразумението на COP29, постигнато на срещата на върха на ООН за климата. Междувременно САЩ и Европейският съюз похвалиха постигнатия резултат.
В ранните сутрешни часове на деня делегатите на COP29 се споразумяха да предоставят годишно 1,3 трлн. долара на по-бедните държави, за да им помогнат в борбата с изменението на климата, от които около 300 млрд. долара трябва да дойдат от богатите, индустриализирани държави.
Споразумението за 300 млрд. долара за най-богатите страни е "шега" и "обида", заяви представителят на Нигерия на преговорите.
Представителят на Индия протестира, заявявайки, че не може да се съгласи с решението, тъй като ангажиментите са твърде ниски.
Критиките не могат да променят споразумението, което е в сила. Въпреки това коментарите вероятно ще бъдат вписани в протокола. Домакинът на COP29 Азербайджан бързо заключи решаващия текст, оставяйки няколко държави да се чувстват изоставени и пренебрегнати.
Представителят на Боливия изрази съжаление, че развиващите се страни са оставени сами да се справят с тежкото си положение в климатичната криза. Той заяви, че навлизаме в епоха, в която всеки ще се интересува единствено от спасяването на себе си.
Индустриализираните страни носят историческа отговорност за глобалното затопляне и затова помощта за климата не е благотворителна акция, а "правно задължение", добави той.
Световната организация за борба с изменението на климата "Грийнпийс" осъди споразумението, заявявайки, че преговарящите са отстъпили пред интересите на страните производителки на петрол.
„На хората им е писнало, разочаровани са“, заяви в изявление Джаспър Инвентор, ръководител на делегацията на "Грийнпийс" на КОП29. Той нарече споразумението по-богатите държави да предоставят 300 млрд. долара на по-бедните за нуждите им, свързани с климата, "крайно недостатъчно" и добави, че той и други ще очакват COP30, конференцията в Белем, Бразилия, следващата година, за да поправят сделката.
"Няма да се откажем", подчерта той.
Експертът по климатична политика на „Грийнпийс“ Трейси Карти отбеляза, че финансовата цел не дава никакви гаранции, че сметката няма да бъде покрита от заеми или частно финансиране, а не от "безвъзмездно публично финансиране, от което развиващите се страни отчаяно се нуждаят". Тя и други представители на "Грийнпийс" призоваха индустрията за добив на изкопаеми горива да плати.
Фред Неджу, панафрикански политически стратег на „Грийнпийс“ - Африка, направи едни от най-острите коментари, като нарече споразумението „климатичен колониализъм“. Той сравни сумата от 1,3 млрд. долара с това да предложиш на някого "пипета, за да напълни океана".
"Надявах се на по-амбициозни резултати - както по отношение на финансирането, така и на смекчаването на последиците - за да отговорим на мащаба на голямото предизвикателство, пред което сме изправени, но постигнатото споразумение осигурява основа, върху която да се надгражда", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в публикация в социалната платформа X.
Парите трябва да бъдат изпратени спешно, защото много силно задлъжнели развиващи се страни, засегнати от бедствия и изостанали в революцията на възобновяемата енергия, се нуждаят от тях веднага.
/БТА/
09:22 | 24.11.24 г.
