Най-големите многостранни банки за развитие (МБР) в света обявиха нова цел по време на преговорите за климата в Азербайджан, COP29, за набиране на 120 млрд. долара годишно за финансиране на климатичните цели за развиващите се икономики до края на десетилетието, съобщава Bloomberg.
Обещанието подчертава амбицията на групата от банки да играе основна роля в набирането на средства, за да помогне на по-бедните държави да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от изменението на климата. Все пак това е скромна сума в сравнение с трилионите долари годишно, от които развиващите се страни посочват, че имат нужда.
МБР твърдят, че техният капацитет за по-нататъшно разширяване на финансирането на трансформацията зависи от това дали акционерите в страната им по произходи са готови да плащат повече.
„МБР не могат да бъдат тези, които доставят трилионите, ние не разполагаме с толкова в нашите баланси“, изтъква президентът на Световната банка Аджай Банга в интервю за Bloomberg. „Нашата най-голяма роля, освен собствения ни баланс, е в улесняването на инвестициите в частния сектор“, добавя той. За да постигне това, банката работи върху рационализиране на гаранционните си разпоредби, като се стреми да поеме първа дадена загуба при определени проекти, за да ограничи риска при частни инвестиции и също така да разгърне финансиране в местна валута, за да помогне за справяне с валутния риск, подчертава Банга.
Целта от 120 млрд. долара е значително увеличение спрямо 75-те милиарда долара, набрани от групата за финансиране на климатичните цели за развиващите се икономики през 2023 г. , и надхвърля 60,9-те милиарда долара, набрани през 2022 г.
През следващите две седмици близо 200 държави ще преговарят в Баку за „Нова колективна количествена цел“ относно финансирането на климатичните цели. Това е предназначено да замени съществуващата цел на развитите икономики да наберат 100 млрд. долара годишно за по-бедните държави, за да подпомогнат техния зелен преход и постигането на устойчивост на фона на все по-екстремните метеорологични явления. Настоящите предложения за новата цел достигат до 2 трлн. долара годишно, като се очаква МБР да играят решаваща роля както при изплащането на публични финанси, така и при мобилизирането на допълнителен частен капитал.
Групата от банки, която включва Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Междуамериканската банка за развитие, изтъква, че капацитетът ѝ за по-нататъшно увеличаване на финансирането ще зависи от ангажимента на акционерите. „Следователно ние продължаваме да се застъпваме за по-амбициозна цел сред членовете на нашите клиенти“, добавя групата.
През 2022 г. многостранните организации са мобилизирали приблизително 58 млрд. долара публично и частно финансиране – около 50% от общото финансиране за климата – изчислява Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която проследява напредъка спрямо целта от 100 млрд. долара.
ОИСР обаче отчита само средствата, които се приписват на развитите държави, така че цифрите се разминават с тези на МБР, които включват пари и от акционери от развиващите се икономики.
В допълнение към 120-те милиарда долара, МБР изчисляват, че ще помогнат и за мобилизирането на 65 млрд. долара финансиране от частния сектор за развиващите се държави до края на десетилетието.
Групата на Африканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Банката за развитие на Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Ислямската банка за развитие и Новата банка за развитие също се ангажират с тези цели.
16:05 | 12.11.24 г.
