Възможно е да бъдат преразгледани местата, на които са разположение станциите за измерване на качеството на атмосферния въздух, съобщават от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Допреди няколко години по закон не е било възможно една станция да се мести, ако за последните три години там са регистрирани превишения на допустимите стойности на замърсяване, уточниха експерти на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
„Ще помолим Столичната община официално да предостави поне три терена, подходящи за транспортно ориентирана станция“, обясни служебният заместник-министър на околната среда и водите Ренета Колева. По думите ѝ работна група ще преценява дали предложените терени в София отговарят на нормативните изисквания, след което станцията в „Младост“ ще бъде преместена и отново ще бъде транспортно ориентирана.
Що се отнася да изследване на чистотата на въздуха, Ренета Колева обясни, че през 2015 г., когато тази станция беше на площад „Орлов мост“, са регистрирани 45 броя превишения на нормите на фини прахови частици, а когато е преместена в „Младост“ през 2016 г. те са 42 броя, отново над допустимите. „Това продължава до 2020 г., когато имаме 41 броя превишения“, уточни екологичният зам.-министър и добави, че от 2021 г. се наблюдава цялостно подобряване на проблема с фините прахови частици.
Според Иван Ангелов, директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“, станцията на „Орлов мост“ е била с превишение преди години за азотни оксиди. Той заяви, че наднормените нива обаче са били преустановени в периода, в който съоръжението е било на „Орлов мост“. След това санцията е преместена заради входа на метростанцията. "Когато е избирано мястото за новата станция, е поискано от Столичната община да предостави алтернативи, дадени са четири опции, но нито една не е съответствала на изискванията на законодателството", коментира експертът. Той съобщи, че ще се потърсят възможности тази станция да бъде приближена към транспортната лента или преместена на друго място.
„Няма манипулиране на данните от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, увери и.д. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Росалина Инджиева. Тя напомни, че системата се ръководи от министъра на околната среда и водите чрез ИАОС и е разделена на шест района за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух – София, Пловдив, Варна, Северен, Югоизточен и Югозападен. Мониторингът се извършва в над 30 населени места, като броят на 48-те пункта отговаря на изискванията на европейското и българско законодателство.
Инджиева обясни, че устройството трябва да е на 50 см от стена или преграда. „Транспортните пунктове трябва да бъдат разположени на 25 м от големи кръстовища и на не повече от 10 м от бордюр“, отбеляза тя и добави, че пунктовете са съобразени и възможностите на общините за предоставяне на терени, като на две седмици всички апарати в автоматичните измервателни станции се проверяват от отговорниците, на три месеца се проверяват от „калибровъчна лаборатория“.
Зам.-министърът разясни, че данните се съхраняват в криптиран вид, в локална база, а файловете преминават чрез защитена преносна среда с използване на криптиран вид протокол, като се прехвърлят на национално ниво. Тя е категорична, че не е възможно да се правят манипулации, защото данните се докладват в реално време на Европейската агенция по околна среда.
„Възможно е някоя станция от градска да стане транспортно ориентирана с оглед промяна на инфраструктурата в конкретна община“, допусна Колева и даде пример, че след анализ и обход на всички станции преди няколко години е констатирано, че в две от станциите не е спазено нормативното изискване по отношение на 10 м отстояние от бордюра. През 2022 г. в станциите, в които е констатирано несъответствие, работната група е предложила те да останат там, където са, защото се е отчитало замърсяване.
От МОСВ демонстрираха работата на Автоматичната измервателна станция – Павлово, разположена в двора на ИАОС.
22:14 | 16.10.24 г.
