Сред списъка с бедствия, съпътстващи урагана „Хелън“, е буря, която потопи изведена от експлоатация атомна електроцентрала на бреговете на Флорида. Въпреки че радиоактивният материал там остава подсигурен, според оператора Duke Energy Inc., едно от езерата за промишлени отпадъчни води на централната е преляло по време на наводнението. За късмет всяко последващо замърсяване ще бъде минимално, пише Bloomberg.
Дори подобно благоприятно стечение на обстоятелствата ни напомня, че както при много други неща, въпросът как процедираме с нашите промишлени отпадъци сега се оформя от изменението на климата.
Както пише Марк Гонглоф от Bloomberg Opinion, шокиращото унищожение на „Хелън“ в западната част на Северна Каролина се подиграва с идеята за сигурни убежища от неблагоприятните метеорологични условия, които ще бъдат отприщени с обострянето на климатичните промени.
Това има далечни последици за тема, за която повечето от нас не мислят, а именно управлението на отпадъците.
По дефиниция очакваме радиоактивните отпадъци да бъдат заключени завинаги. Но същото важи и за не толкова популярните в медийното пространство форми на замърсяване като отпадъчните продукти от минното дело или пепелта от пещи, където рискът за освобождаване на токсични елементи или повреди на язовирни стени трябва да се предвижда винаги.
По стечение на обстоятелствата, докато Duke Energy оценява щетите от наводнения ядрен обект, няколко местни общности в Аляска постигнаха частична победа в битката срещу отпадъците относно друг гигантски промишлен проект, златната мина Donlin.
Очаква се обектът да произвежда милион унции годишно, като по този начин Donlin ще бъде една от най-големите златни мини в света. Свързаната суспензия от вода и хвост, съдържаща подобни на арсен и антимон елементи, трябва да бъде задържана зад язовир с височина 144 метра, еквивалентно на 40-етажна сграда. Мястото е близо до река Кускокуюм, основен воден път, поддържащ лова, риболова и транспорта в югозападната част на Аляска.
Местните жители основателно се опасяват от допълнителния риск от пробив на язовирна стена при Donlin, потенциално причинявайки физическо унищожение на близките общности и замърсяване на водите, които трябва да изхранват семействата чак до Берингово море за поколения напред.
При издаването на разрешителни федералните агенции вземат предвид потенциален сценарий, при който само 0,5% от капацитета на хвостохранилището се разлива. Общностите, които се противопоставят на мината, поръчват анализ от консултантска фирма с фокус върху околната среда, която установява, че въз основа на исторически аварии на язовири, хипотетична повреда в съоръжението при Donlin може да изпусне между 11 и 80 пъти количеството, разглеждано в проучването на въздействието върху околната среда на проекта. Например, когато язовирът в медно-златната мина Mount Polley в Британска Колумбия, Канада, преля преди десетилетие, почти една трета от складирания обем вода беше освободен. Когато язовир Córrego do Feijão в Бразилия се сблъска със същия през 2019 г., 80% от водата му изтече.
В началото на седмицата съдия постанови, че федералните служители са нарушили Закона за националната политика в областта на околната среда, като са изключили по-катастрофални сценарии за разливи от техния анализ, като на практика ги принуждава да извършат по-широк анализ.
„Аварията на хвостохранилище е нещо, което обичам да наричам събитие с ниска вероятност и големи последствия“, изтъква Дейвид Чеймбърс, основател на Центъра за наука в общественото участие. Според него фокусирането върху положителната страна на това уравнение е „все едно да кажем, че няма да планираме земетресение или наводнение“.
Мислете за изменението на климата като за мултипликатор от страна на вероятността, увеличавайки шансовете екстремното време или някаква друга природна сила да се стовари върху нашите най-токсични отпадъци. Тези в арктическите и субарктическите региони са особено силно изложени на такива рискове поради по-бързото затопляне и често по-чувствителната среда. Една очевидна заплаха се отнася до увеличаването на екстремните дъждове, които могат да допринесат за пренатоварване на язовирните конструкции, като по този начин потенциално ги компрометират, или да допринесат за препълване на хвостохранилищата.
Друг риск е топенето на пермафроста - постоянно замръзналата зема, което може да дестабилизира структури от всякакъв вид. Резервоарите, изкопани във вечно замръзналата земя, за да съхраняват отпадъците от петролните сондажи около делтата на река Макензи, Канада, се разграждат от години, докато замръзналата почва се размразява, изпускайки химикали в близките водни басейни. Проучване, публикувано миналата година в Nature, изчислява, че има 4500 промишлени обекта, обработващи или съхраняващи замърсени материали, разпръснати из доминираните от пермафроста части на Арктика, заедно с до 20 000 свързани замърсени обекта, много от които са изложени на риск поради ускоряващото се топене.
Горските пожари са друга заплаха, която ще нарасне заради изменението на климата и възниква както в Арктика, така и далеч отвъд нея. През март горски пожар в Тексас наложи временно затваряне на завод, който изгражда и разгражда ядрени оръжия, като същевременно съхранява ядрен материал. Като цяло в САЩ все още липсва централизирано хранилище за високоактивни радиоактивни отпадъци, въпреки определянето на планината Юка в Невада за тази роля преди почти четири десетилетия.
Наводнение, слягане, пожар — все неща, за които редовно сключваме застраховки. По същия начин язовирите, езерата и контейнерите, изолиращи промишлените отпадъци, представляват застраховка срещу потенциални катастрофи. Наводненият стар ядрен обект във Флорида и битката срещу златната мина Аляска служат като напомняния, че не винаги инвестираме достатъчно време и пари, за да гарантираме, че такава инфраструктура може да се справи с това, което природата насочва срещу нея в много дългосрочен план.