Китай ще разшири своя вътрешен пазар за търговия с квоти за въглеродни емисии, като страната ще включи стоманодобивната, алуминиевата и циментовата промишленост в края на годината, за да принуди силно интензивните по отношение на отделянето на въглерод сектори да намалят емисиите, съобщава Bloomberg.
Решението на Пекин е широко очаквано от пазара, като министърът на екологията и околната среда Хуан Жунцю обяви мярката по време на индустриална конференция през уикенда.
Тъй като производителите на стомана, алуминий и цимент скоро ще се сблъскат с допълнителни разходи за въглеродните емисии, китайските власти се надяват, че по-ниските нива на замърсяване ще помогнат за смекчаване на удара от новия въглероден данък, който ще бъде наложен от Европейския съюз (ЕС) от 2026 г.
Китайският пазар за търговия с въглерод в момента обхваща около 2200 енергийни компании, като засега не успява да принуди замърсителите да променят бързо поведението си поради ниските цени на въглеродните емисии и данъците.
Разширяването на въглеродния пазар, който съществува от три години, проправя пътя за включване на седем допълнителни сектора, тъй като Пекин има за цел да покрие 70% от общите си емисии до 2030 г.
Изследване на Carbon Brief, цитирано от Bloomberg, показва, че Китай отделя по-малко въглерод в атмосферата за първи път от края на пандемията, сигнализирайки, че най-големият замърсител в света може да е достигнал връх на емисиите повече от половин десетилетие преди очаквания краен срок.
Обратът се дължи на забележителния възход на чистите технологии. През 2023 г. Китай е инсталирал повече слънчева енергия, отколкото САЩ в цялата си история, а бързият напредък в електрификацията при автомобилите означава, че едно на всеки 10 превозни средства по китайските пътища вече не изгаря петролни продукти.