Оценка на около 1500 политики за климата в 41 държави показва, че само 63 наистина работят за намаляване на емисиите парникови газове, сочи проучване на базирания в Берлин институт "Меркатор", анализиращ климатичните промени, и Института за проучвания на климатичните ефекти в Потсдам.
Проучването е публикувано в сп. Science. С помощта на изкуствен интелект са анализирани мерки, предприети в периода 1998-2022 година. Става въпрос за широк кръг от политики - от стандарти за енергийна ефективност за домовете до допълнителни данъци при използването на изкопаеми горива.
Едни от най-предпочитаните политики - субсидии и регулации, са сред любимите на властите по света, но са сред най-неефективните методи за намаляване на емисиите. Анализаторите посочват, че според техните проучвания забраната за въглища например не води до намаляване на емисиите сами по себе си. Те трябва да бъдат комбинирани с мерки като данъчни облекчения или ценови стимули.
Например определяне на датата за отказ от въглища, комбинирано с определяне на минимални цени за електроенергията и стандарти за чистота на въздуха във Великобритания, е намалилио емисиите от енергийния сектор с 44% в периода 2013-2020 година. В САЩ комбинирането на субсидии за нискоемисионни автомобили със стандарти за ефективност води до значително намаление на емисиите от транспорта.
Въведени самостоятелно мерки за затваряне на въглищни мощности или ограничване на скоростта на автомобилите в градовете и данъци върху автомобили с конвенционални двигатели, нямат такъв ефект върху намаляване на емисиите.
Най-успешни са мерките, предвиждащи комбинация от политики и инструменти за промяна в потребителското поведение - и за домакинства, и за корпорациите.
Една от слабостите на проучването е, че някои от мерките се анализират около 2 години след одобрението им, пише The Wall Street Journal. Някои от политиките обаче изискват повече време, за да може да се види ефектът от работата им.
Експертите коментират, че е необходимо да бъде намерена точната комбинация от мерки, за да бъдат ограничени негативните ефекти от климатичните промени - засушавания, наводнения и т.н., които зачестяват в последните месеци.
В проучването анализаторите припомнят, че според научните изследвания ефектите от климатичните промени могат да бъдат ограничени, ако не бъде допуснато повшаване на глобалните температури с повече 1,5°С до края на това столетие. Тази цел беше ревизирана до 2°С.