За да постигнат целите на въглеродна неутралност, правителствата и корпорациите трябва да направят две неща: да намалят емисиите възможно най-много и да премахнат всяко остатъчно замърсяване от атмосферата, пише Bloomberg.
За да преценят скоростта, с която емисиите трябва да бъдат намалени, анализаторите често използват така наречения въглероден бюджет - добре установена рамка за изчисляване на количеството парникови газове, които могат да бъдат емитирани, за да останат на или под дадено ниво, свързано с покачване на глобалните температури. (Световните лидери се ангажираха да задържат повишаването на средната глобална температура доста под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, в идеалния случай до 1,5 градуса).
Но количественото определяне на отстранения въглероден диоксид, което е налично за постигане на такива температурни цели, е недобре проучена област. Така че експертите от Оксфордския университет току-що създадоха „бюджет за отстраняване на въглерод“, за да се справят с проблема.
Приемете отстраняването на въглерод като за „нето“ в известния на запад термин Net Zero (нетна нула – бел. ред.). Въглеродът може да бъде отстранен по много начини, включително чрез природосъобразни подходи като залесяване или възстановяване на торфища. Съществуват и технологии като директно улавяне и съхранение на въглерод.
Но голяма част от тази технология не е достигнала пълния си потенциал — а времето изтича. Планетата се затопля толкова бързо, че без извънредни и драстични действия е почти сигурно, че светът ще надхвърли границата о 1,5 градуса. Като такава, необходимостта от разширяване на наличните технологии и проекти, които могат да извлекат милиарди тонове затоплящи планетата газове, за да се понижат глобалните температури, се превръща от съществено значение.
Учените от „Оксфорд“, които са автори на анализа, твърдят, че макар да е от съществено значение за растежа на тази индустрия, ако искаме да имаме някакъв шанс да постигнем въглеродна неутралност, отстраняването на въглерода винаги ще бъде „фундаментално ограничен ресурс“, който трябва да бъде разпределен отговорно.
„Премахването на въглерод не е безплатно и е изправено пред някои значителни икономически ограничения“, изтъкват анализаторите. „Така че, ако компания, която лесно може да намали емисиите си, реши вместо това да използва част от наличния бюджет за премахване на въглерод, какво ще означава това за другите участници? Трябва да има справедливост в начина, по който се разпределя този ограничен ресурс и несъмнено ще има компромиси“, добавят те.
С други думи, индустриите, които могат по-лесно да намалят емисиите, трябва да максимизират това усилие, оставяйки по-голяма част от ограничения капацитет на света за премахване на въглерод от атмосферата за тези, които поради самото си естество са ограничени в способността да го направят. Компаниите в така наречените „трудни за декарбонизация“ сектори като производителите на стомана и авиокомпаниите може да имат по-голяма нужда от подобни техники при определени сценарии, добавят авторите.
Капацитетът за отстраняване и съхранение на въглерод обикновено е ограничен от физиката, както и от набор от икономически, институционални и технологични бариери.
И така, колко въглерод трябва да премахнем от атмосферата и на каква цена, за да постигнем нашите климатични цели? И какво е възможно предвид настоящото състояние на технологията за отстраняване на въглерод?
Приемайки минимална цена на тон отстранен въглерод от 100 долара и като вземем предвид това, което действително е осъществимо от техническа и икономическа гледна точка (да не говорим за променливите при политиката), авторите изчисляват, че между 2025 г. и 2100 г. светът ще се изправи пред недостиг на капацитет за премахване на въглероден диоксид от 49 гигатона при сценарий, при който затоплянето се поддържа до около 1,5 градуса по Целзий.
Дефицитът предполага, че необходимостта от премахване на въглерод ще изпревари прогнозираното внедряване на такива технологии.
Сега, ако човечеството иска да се задоволи с покачване на температурите до 2 градуса по Целзий, което може да бъде катастрофално от гледна точка на изменението на климата, има потенциал за малък излишък от 12 гигатона въглерод, когато става въпрос за бюджета за отстраняване на парниковия газ.
Природата няма неограничен капацитет за съхранение на въглерод. И всички естествени въглеродни средства биха могли евентуално да освободят част от съхранявания газ обратно в атмосферата. Междувременно новите техники за отстраняване на въглерод, като например директното му улавяне от въздуха, при което машини изсмукват въглеродния диоксид от атмосферата, който после се заравя дълбоко под земята, са съпроводени от по-малък риск от изтичане. Но те също са съпроводени от разходи до 1610 долара на тон за най-сложните технологии. И може да отнеме много време, за да се развие необходимата инфраструктура.
„Премахването на въглерод е като новото злато“, изтъкават експертите. „Техниките са много ценни, оскъдни са и трябва да бъдат запазени само за избран брой случаи на употреба“.