Твърдата търговска политика на САЩ към Китай заплашва зеления им дневен ред

Администрацията на Джо Байдън издига бариери пред вноса на компоненти за чиста енергия от Китай, за да защити местната индустрия с наближаването на президентските избори. Но търговските ограничения застрашават друг от приоритетите на държавния глава: изграждането на капацитет за производство на възобновяема енергия, пише колумнистът на Wall Street Journal Фред Дворак.

През юни администрацията разреши набор от мита, насочени към базираните в Китай производители на соларни панели, да влязат в сила, след като постави мерките на пауза преди две години. Международната търговска комисия (ITC), федерална агенция, която анализира търговски въпроси, също даде своята зелена светлина за антидъмпингова петиция, която някои производители на слънчева енергия в САЩ подкрепиха. Очаква се администрацията да затвори митническа вратичка, която позволява на компаниите да внасят много соларни панели безмитно.

Тези ходове, заедно с други, които повишават митата върху зелени продукти като батерии и електрически превозни средства, представляват едни от най-силните опити досега да се защитят зараждащите се индустрии от пренасищането със зелени китайски продукти и да отбият САЩ от веригите за доставка на чиста енергия, които Пекин доминира.

Но САЩ все още разчитат на вносни соларни компоненти и някои ръководители от индустрията казват, че ходовете - особено антидъмпинговата петиция - карат производителите да стопират придобиването на панели, да изместват напред сроковете за работа и да се подготвят за по-високи разходи. Това от своя страна заплашва бързото внедряване на възобновяема енергия, необходима на САЩ, за да постигнат амбициозните енергийни и климатични цели, добавят те.

Администрацията на Байдън „се опитва да намери баланс между целите си за чиста енергия и подкрепата за местното производство, но те са в противоречие помежду си по много начини“, коментира Андрю Гиър, директор на енергийната практика в Capstone, консултантска фирма за политики, базирана във Вашингтон.

Подкрепата на администрацията за местната промишленост е помогнала нейната зелена програма да не ѝ навреди, казва Али Заиди, национален съветник по климата на президента Байдън. Това е така, защото правителството гарантира, че доставките на батерии и възобновяеми компоненти са изобилни и не зависят от една държава като Китай, посочва той.

„Не е имало компромис“, отбелязва Заиди. Вместо това правителството е насърчило инвестиции, които „осъществяват не само внедряване на слънчева енергия, но и производството ѝ в Съединените щати“.

Дебатът около мерките за търговия с чиста енергия подчертава тънката линия, по която администрацията на Байдън трябва да върви между насърчаването на зелената си програма и защитата на промишлеността в САЩ. Две години след като стимулите в Закона за намаляване на инфлацията (IRA) поставиха началото на надпреварата за изграждане на вериги за доставка на чиста енергия в САЩ, компаниите обявиха 114 милиарда долара инвестиции в продукти като батерии, слънчеви панели и електрически превозни средства, според екологичната бизнес група E2.

Но Китай все още притежава 80% от капацитета за производство на слънчева енергия и 75% от производството на батерии, изчислява Международната агенция по енергетика (МАЕ), което означава, че САЩ ще разчитат на китайските производители за доставки на чиста енергия в обозримо бъдеще.

„Като се имат предвид неуморните усилия на китайското правителство и компаниите със седалище в Китай да доминират в производството на слънчева енергия, ние трябва да бъдем също толкова упорити, за да гарантираме, че ответните търговски мерки работят“, смята Тимъти Брайтбил, партньор във Wiley Rein и главен адвокат на антидъмпинговата петиция.

При слънчевата енергия тази зависимост се засили от намаляването наполовина на цените на панелите през изминалата година, тъй като китайските производители и техните поделения в Малайзия, Тайланд, Виетнам и Камбоджа намалиха доставките, обяснява Брайтбил. Вносът скочи и запасите в САЩ се натрупаха, добавя той.

Производителят на слънчеви панели Qcells, подразделение на южнокорейския конгломерат Hanwha, харчи милиарди долари за разширяване на операциите си в Грузия. Но Хал Конъли, вицепрезидент за обществената политика и връзките с правителството в Qcells, каза през май, че клиентите избират да купуват вносни панели, чиято цена е по-ниска от тази, която би струвало производството им в САЩ. Компанията и други подобни на нея „губят милиони долари на месец“, каза той на изслушване в ITC относно антидъмпинговата петиция.

Qcells е една от компаниите, подкрепящи петицията, според която производителите в четирите страни от Югоизточна Азия се възползват от нечестни субсидии и правят дъмпинг на слънчеви панели и клетки (които са ключова тяхна част).

Не всички обаче са съгласни с петицията. Примамена от правителствените стимули, Canadian Solar завърши миналата година фабрика за производство на панели на стойност 270 милиона долара в Тексас. Компанията, която е базирана близо до Торонто и произвежда повечето от своите продукти в Китай, също така изгражда завод за 800 милиона долара в щата Индиана за производство на слънчеви клетки.

Очаква се заводът в Индиана да бъде готов след около година и половина. Дотогава Canadian Solar планира да внася панелни компоненти от своята фабрика в Тайланд, която може да бъде засегната от новите мита. При опитите да насърчим растежа на индустриите за възобновяема енергия „това, което работи, са морковите, а не тоягите“, изтъква Томас Кьорнер, ръководител за глобалните продажби на компанията.

САЩ все още не произвеждат слънчеви клетки и едва ли ще направят достатъчно, за да задоволят вътрешното търсене поне през следващото десетилетие, според лобистката група за зелена енергия American Clean Power.

Джим Мърфи, президент на базираната в Чикаго енергийна компания Invenergy, каза, че ограниченията могат да забавят проектите за възобновяема енергия. Петицията кара Invenergy, която има проекти за производство на енергия от възобновяеми източници за милиарди долари, да преразгледа всички свои договори за внос на панели и продажба на проекти с цел оценка на ефектите, уточни той.

Несигурността от антидъмпинговата петиция и други търговски действия „просто забавя проектите и... поставя производителите в трудно позиция спрямо техните клиенти“, смята той. „И това не помага за постигането на целите за разгръщане, които всяка от отделните компании или очевидно индустрията – и може би администрацията на Байдън – има.“