Климатичните активисти осъждат факта, че големите инвеститори продължават да влагат милиарди долари в петролната, газовата и въглищната промишленост. Това възпрепятства навременното загърбване на изкопаемите горива с цел ограничаване на глобалното затопляне, изтъква пред Spiegel Катрин Гансуинд, от екологичната организация Urgewald, която публикува финансовото изследване „Инвестиране в климатичния хаос“ с 13 партньорски организации.
Тазгодишното издание на изследването подчертава инвестициите на повече от 7500 институционални инвеститори от цял свят. Финансовите данни са събрани през май 2024 г. и показват, че тези инвеститори притежават облигации и акции на стойност 4,3 трлн. долара в компании, които са активни в индустриите на въглеводородите. Почти две трети от тези инвестиции идват от американски компании, показва проучването.
Инвеститори и мениджъри на активи от 10 държави са отговорни за 91% от институционалните инвестиции в индустрията за изкопаеми горива. На първо място са САЩ с 2,8 трлн. долара, следвани от Канада с 254 млрд. долара, Япония със 168 млрд. долара, Великобритания със 152 млрд. долара, Индия със 115 млрд. долара, Китай с 87 млрд. долара, Норвегия с 86 млрд. долара, Швейцария с 80 млрд. долара, Франция със 71 млрд. долара и Германия със 70 млрд. долара.
Делът на САЩ от тези инвестиции достига 65%, подчертава Urgewald.
Според климатичните активисти човечеството се насочва към свят, който ще бъде с почти 3 градуса по Целзий по-горещ. Основна причина за това е изгарянето на въглища, петрол и газ, които отделят интензивни парникови газове. След десетилетия на дискусии световната общност се съгласи да се откаже от въглищата, петрола и газа на конференцията на ООН за климата в Дубай през декември. Еколозите обаче осъждат наличието на множество вратички.
„Мръсната“ борса
Има много инвеститори, за които призивите за щадящи климата инвестиции не са плодотворни. Консорциум от инвеститори планира да създаде нова фондова борса в Далас, Тексас, която ще служи като алтернатива на Нюйоркската фондова борса (NYSE) и Nasdaq.
В списъка с известни поддръжници на идеята влизат големи финансови институции като BlackRock и Citadel Securities. Проектът, известен като Тексаската фондова борса (TXSE), вече е събрал 120 милиона долара капитал и има за цел да започне търговия до 2025 г. и да бъде домакин на първични публични предлагания (IPO) от 2026 г.
Анализ, публикуван от Reclaim Finance през 2023 г., показа, че Citigroup Inc. и Bank of America Corp. са осигурили по-голяма подкрепа за експанзията на компаниите за изкопаеми горива в сравнение с всички други кредитори, които твърдят, че целят да постигнат въглероден неутралитет по отношение на своите финансови операции и активи.
Листнатите на Wall Street фирми, които се присъединиха към Алианса за въглеродно неутрално банкиране (Net Zero Banking Alliance), който беше основан през април 2021 г., са допринесли с най-малко 53 млрд. долара в комбинирано кредитиране на петролни, газови и въглищни дружества, чиито операции все още нарастват.
Констатациите са част от по-широк анализ на действията на финансовата индустрия, откакто Glasgow Financial Alliance for Net Zero беше създаден преди почти три години. Оттогава банките са предоставили най-малко 269 млрд, долара общо финансиране на компании за изкопаеми горива, които все още разширяват дейността си, изчислява Reclaim Finance.
22:23 | 09.07.24 г.
