Европейският съвет по земеделските въпроси одобри окончателно ограниченията върху емисиите метан при вноса на природен газ, въглища и петрол в общността. Мярката ще влезе в сила от 2030 година.
Тя предвижда регулярни независими проверки на емисиите метан от находищата, от които се извършват доставките на енергийните суровини, включително и в страни извън ЕС, като ще бъдат наблюдавани и затворените или изоставените преди по-малко от 70 години мини, тъй като метанът продължава да се отделя, дори и при спиране на добива.
Националните власти също ще правят периодични инспекции, за да се убедят в спазваенто на изискванията от операторите на съоръженията.
Решението беше одобрено от всички страни, с изключение на Унгария. При гласуванията на съвета обаче не е необходимо пълно мнозинство.
Ройтерс отбелязва, че таванът ще засегне основно големите доставчици на природен газ - САЩ, Русия, Алжир и други. Норвегия в момента е основният източник на природен газ за Европа, а техните съоръжения са едни от най-ниските метанови емисии в световен мащаб. САЩ са част от коалицията за намаляване на метана, сфромирана преди няколко години на годишната екологична конференция на ООН. Самите те имат законодателство, налагащо лимит на емисиите.
Метанът е парников газ, който е много по-опасен за атмосферата от въглеродния диоксид, но периодът му на разпад е по-кратък, заради което доскоро не се обръщаше особено внимание на емисиите. Според еколози метанът може да бъде решение за бързо ограничаване емисиите парникови газове и постигане на целта да не бъде допуснато повишение на глобалните температури с повече от 1,5°С през това столетие.