Някога в близко бъдеще, може би още тази година, хората вероятно ще преживеят нещо, което никога не се е случвало в съвременната история. За първи път глобалните емисии на затоплящи планетата парникови газове може най-накрая да спрат да нарастват и да се насочат към дългосрочен спад, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.
Никой съвременник не помни такова време. Нито пък неотдавнашните поколения, защото през по-голямата част от последните 200 години емисиите са нараствали стабилно, като растежът им е бил прекъсван само за кратко, когато нещо като финансова криза или пандемия предизвика глобален икономически шок.
Скоростта на този растеж се забавя в световен мащаб и емисиите вече са намалели в повече от 40 държави, тъй като страните стават по-енергийно ефективни, преминават от въглища към по-чистия газ и заменят изкопаемите горива с възобновяеми източници.
Но това все още не е довело до глобален спад на емисиите. След като обаче това стане, някои анализатори смятат, че политиката, психологията и дори финансирането на действията в областта на климата могат да се променят из основи.
Трябва да призная, пише авторката, че тази мисъл не ми хрумна през ноември, когато се появиха изследвания, които показаха, че ако днешните тенденции за растеж на зелената енергия продължат и ако газове като метана бъдат намалени, има 70 процента шанс глобалните емисии да започнат да намаляват през 2024 г., което би направило 2023-та годината на техния пик.
Тогава започнах да срещам хора като икономиста Нат Кохейн, бивш съветник на американския президент Барак Обама, който сега е ръководител на аналитичния Център за климатични и енергийни решения.
Кохейн е забележително оптимистичен относно ефекта от глобалния спад на емисиите. „Мисля, че това би бил изключително мощен политически и психологически момент“, добавяйки, че той може да разшири подкрепата за действията в областта на климата по няколко начина.
Първо, това би било насърчаващо, защото би показало, че битката срещу глобалното затопляне може да бъде спечелена, а не е безсмислена цел. Съгласна съм, изтъква Кларк.
Второ, спадът би предложил конкретно доказателство, че търсенето на изкопаеми горива е по-крехко от очакваното, а конкуренцията в глобалната надпревара за чиста енергия е по-силна.
Кохейн смята, че това може да промени поведението на правителствата, корпоративните бордове и инвеститорите, защото ще направи инвестициите в изкопаеми горива да изглеждат по-скоро като задънена улица, а зелените инвестиции - като конкурентна необходимост.
Мисля, споделя авторката, че това е възможно, но ще изисква промяна в отявлено късогледото мислене на инвеститорите, особено ако темпът на намаляване на емисиите е бавен.
Също така, онези от нас, които живеят в страни като Обединеното кралство, където емисиите са намалели почти наполовина от 1990 г. насам, знаят, че правителствата могат лесно да използват подобни постижения като извинение да натиснат спирачката на процеса по намаляване на емисиите.
Както британският министър-председателят Риши Сунак каза миналата година, „не може да бъде правилно“ да натоварваме работещите хора с политики за намаляване на емисиите, когато „сме толкова далеч пред всяка друга страна в света“.
Ще спре ли глобалното намаляване на емисиите такива разсъждения?
Може би не, но то все пак би накърнило популярната идея, че е безсмислено да се намаляват добродетелно емисиите, когато Китай, несравнимо най-големият източник на такива, не прави почти нищо.
Това е така, защото глобалният спад ще бъде предизвикан от понижения в Китай, където нарастващият растеж на вятърната и слънчевата енергия накара някои анализатори да предположат, че изкопаемите горива са на ръба на структурен упадък в енергийния сектор.
Това, плюс перспективата за рязко нарастване на продажбите на електрически автомобили, намаляващи търсенето на петрол в Китай, са две причини, поради които авторите на ноемврийското изследване заключиха, че пикът на емисиите може да е по-близо, отколкото се смята.
Изследването им има ограничения, като например допускането, че емисиите намаляват относително равномерно в целия свят.
На практика те могат да се понижат в Китай, САЩ и ЕС, докато Русия удвоява изкопаемите горива, казва един от авторите, професор Джоери Рожел, който често участва в докладите на Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата.
Освен това, дори ако емисиите започнат да намаляват през тази или следващата година, е малко вероятно те да спаднат с 43 процента до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г., което според Панела е необходимо, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното температурно повишение до 1,5 градуса спрямо прединдустриалното ниво.
С други думи, глобален пик на емисиите ще бъде голям повратен момент, но не достатъчен, за да овладее затоплянето, което достига нива, нерегистрирани досега. А след пика ще са необходими години на стръмни и продължителни спадове.
Това е голяма въпросителна и в крайна сметка никой не знае със сигурност какви поведенчески промени може да предизвика евентуалният пик. Но в свят на задълбочаващ се климатичен песимизъм всеки лъч надежда е добре дошъл, завършва Кларк.
20:17 | 24.04.24 г.
