Голямата лъжа за напредъка на Великобритания по отношение на въглеродните емисии

Това е едно от най-големите постижения на правителството на Великобритания. Страната, твърди то, е намалила почти наполовина своите емисии на парникови газове от 800 млн. тона през 1990 г. на едва 417 млн. тона през 2022 г., пише Telegraph.

Това е зашеметяващ спад – по-бърз от този при почти всяка друга развита страна. И това е факт, който се използва редовно от политиците, за да тръбят за напредъка на Обединеното кралство.

„Ние сме много по-напред от всяка друга страна в света“, изтъкна Риши Сунак през септември. „Отчетохме най-бързото намаляване на емисиите на парникови газове сред страните от Г-7. Спад с почти 50% от 1990 г. насам. Франция? 22%. САЩ? Никаква промяна. Китай? Увеличение с над 300%”, добави британският премиер.

Но може ли нация, чието население е нараснало с няколко милиона през последните две десетилетия, като всеки гражданин консумира повече енергия от всякога, наистина да е намалила емисиите толкова много?

Част от отговора на този въпрос се крие в базите данни на Университета в Лийдс, където се съхранява статистиката за „емисиите от потреблението“ на Обединеното кралство, които се обработват от екип, ръководен от професор Джон Барет.

Когато политиците казват, че емисиите са паднали до 400 милиона тона, те имат предвид парниковите газове, отделяни в границите на Великобритания, от електроцентрали, коли, домакинства, офиси и това, което е останало от индустрията. Те са известни като териториални – или производствени – емисии.

Това, което те изключват, е всичко останало, което означава всички произведени в чужбина автомобили, дрехи, храни и всякакъв друг внос, както и корабите, които внасят тези стоки във Великобритания, и по-голямата част от авиационното гориво, изгорено за пътнически полети.

Тези отвъдгранични емисии са сравнително малки, но тъй като собствените индустрии на Обединеното кралство се свиват, те се превръщат във все по-голям дял от общия въглероден отпечатък на страната.

През 1990 г. отвъдграничните емисии възлизат на по-малко от 200 милиона тона въглеродни емисии годишно. Оттогава нарастващата зависимост на Обединеното кралство от вноса означава, че тези емисии възлизат на общо 350 до 400 милиона тона.

Миналата година Великобритания е изнесла стоки на стойност 393 млрд. паунда според правителствени данни. Междувременно страната е внесла стоки на стойност 581 млрд. паунда, което води до дефицит от 189 млрд. паунда.

„След няколко години емисиите на парникови газове, свързани с потреблението в Обединеното кралство, ще доведат до повече емисии извън страната, отколкото в Обединеното кралство“, изтъква Барет. „Емисиите, включени във вноса, ще бъдат повече от общите териториални емисии в Обединеното кралство“, заключва той.

В реално изражение това означава, че в допълнение към въпросните 400 милиона тона емисии, генерирани от британските домакинства, превозните средства и останалите замърсители в страната, има още 350-400 милиона тона, произведени от името на Обединеното кралство, но в други страни. Ако съберете тези две цифри и направите корекция за износа на Великобритания, получавате общия въглероден отпечатък на страната – нейните емисии от потреблението – които сега възлизат общо на около 750 до 800 милиона тона.

Това е подчертан спад от 1990 г., когато емисиите от потребление на Обединеното кралство възлизат на 1 млрд. тона, но далеч не са близо до намалението от 50 процента, обявено от Сунак миналата година.

„Предоставяме на правителството данни за емисиите, базирани на потреблението на Обединеното кралство в продължение на много години“, посочва Барет. „Въпреки това рядко или никога не се цитира, когато се правят изявления за намаляване на емисиите. Вярвам, че трябва да се направи това. Необходими са и двата подхода“, категоричен е той.

Данните за потреблението на енергия дават отговор защо собствените емисии на Обединеното кралство са намалели толкова бързо. През 2022 г. страната е използвала по-малко енергия от всички източници, включително въглища, газ и възобновяеми източници, отколкото през която и да е година от 1970 г. насам.

Брифингите на правителството за енергийната статистика свързват това с топлото време и подобрената ефективност.